Твърде голям туристически интерес доведе до ограничение за посетителите в петричкото село Долене. В населеното място в момента се влиза след заплащане на такса, но и така потокът от гости е твърде голям, както за съществуващата инфраструктура, така и за и цялостния капацитет на селото.
В Долене искат спокойствието да не изчезва, а и се опасяват от инциденти заради пътя до селото, който не е в добро състояние.
Идилията превръща Долене в истински рай за туристите. В последните месеци селото става обект на огромен интерес. Но това поражда проблем. Хорското присъствие започва да оказва влияние на атмосферата в селото.
"Хората идват тук, за да избягат от напрежението в големия град, да се презаредят. Наистина не ни се иска да пренасяме тълпата от големия град тук, за да може нашите гости максимално да усетят почивката си", твърди Борислава Липийска пред NOVA.
Грубите изчисления показват, че капацитетът на селото позволява да бъдат посрещани по не повече от 400 туристи дневно. Тази цифра обаче е само ориентировъчна и никой дошъл няма да бъде върнат, казват в Долене. Но има и още една съществена причина местните да търсят начини да контролират броя на туристите.
"Пътят е тесен и не е подходящ за големи автобуси. Но въпреки това се качват и такива – 50-местни автобуси. Няма как да се разминат две коли, камо ли толкова големи автобуси. Затова решихме да стартираме кампания, в която да препоръчваме посетителите ни да се свързват с нас предварително, за да можем на всеки да обърнем внимание. И така да усетят селото в пълния му блясък", пдочертава Липийска.
Странно или не, в момента, за да разгледат селото, посетителите дължат такса. Тя се плаща на входа на Долене, а средствата се използват за облагородяването му. Билетът за посещението е на цена 8 лева. А селото има автентични местности от 16 век, Дом на билкари и знахари, красива църква с много история, изрисувана изцяло с цветя.
В Къщата на люлката се разказва за символа на всяко цвете и се представя местният ритуал – люлеене. А освен него туристите слушат и за ритуала за фаруглицата. Навсякъде ухае и на традиционната местна супа от тученица.
