В ледените води на канадската Арктика, на близо 100 метра под морската повърхност, лежи кораб, който изглежда сякаш времето е спряло за него. Повече от век и половина след потъването си той остава почти непокътнат – с изключение на голямата пробойна в десния борд. Две от мачтите му все още се издигат над морското дъно.
Това е „Бридалбейн“ (Breadalbane) – най-северното известно корабокрушение в света и един от най-добре запазените дървени кораби, откривани някога под вода. Останките му се намират на около 1000 километра южно от Северния полюс, съобщава Amusing Planet.
„Бридалбейн“ е построен през 1842–1843 г. от корабостроителната компания Hedderwick & Rankin в корабостроителница на река Клайд, край Глазгоу, Шотландия. Името му идва от историческия район Бридалбейн в Шотландските планини. Корабът е бил дълъг около 38 метра (125 фута) и с водоизместване приблизително 430 тона.
Конструкцията му е била изключително здрава и включвала впечатляващо разнообразие от дървесина, доставяна от различни части на Британската империя и извън нея – африкански и американски дъб, квебекски скален бряст, червен и жълт бор, както и английски и уелски дъб.
За разлика от изящните клипери, които по-късно започват да властват по океаните, „Бридалбейн“ не е проектиран за скорост. Основната му задача е била икономичният превоз на товари. Широкият корпус и просторните трюмове осигурявали голям капацитет, а конструкцията му била подчинена на практичността, а не на елегантността.
През по-голямата част от службата си корабът извършвал търговски рейсове между Европа и Британска Индия. През пролетта на 1853 г. обаче е реквизиран от Кралския флот и изпратен в канадската Арктика, за да достави провизии за експедицията на сър Едуард Белчър, която от 1852 г. издирвала изчезналата експедиция на сър Джон Франклин.
През 1845 г. Франклин отплава към Арктика с корабите HMS Erebus и HMS Terror в търсене на Северозападния проход, но експедицията изчезва безследно. В отговор Великобритания организира една от най-мащабните спасителни операции в историята на своя флот.
Експедицията на Белчър се превръща в последната и най-голяма мисия на Кралския флот в търсене на Франклин и неговите хора.
„Бридалбейн“ отплава от устието на Темза на 19 май 1853 г., натоварен с провизии. На 8 юли достига остров Диско край Гренландия, където се среща с кораба HMS Phoenix. Тъй като „Бридалбейн“ не разполага с парна машина и винтово задвижване, за разлика от „Финикс“, той е теглен през опасните ледове и неблагоприятните ветрове.
На 8 август двата кораба достигат остров Бийчи край югозападния бряг на остров Девън. Именно там екипажите на Франклин прекарват първата зима на експедицията си през 1845–1846 г., а впоследствие мястото се превръща в основна база за корабите, участващи в спасителните мисии.
След като провизиите са разтоварени, ледовете започват бързо да се придвижват. На 21 август 1853 г. голяма ледена плоча пробива десния борд на „Бридалбейн“.
21-членният екипаж успява да напусне кораба и да спаси част от товара, но само за около 15 минути плавателният съд потъва на дъното на пролива Бароу.
В продължение на повече от 125 години останките остават скрити под арктическите води. Студът значително забавя разрушаването, а липсата на корабни дървояди и постоянният мрак съхраняват дървения корпус в необичайно добро състояние.
През 1978 г. канадският лекар и полярен изследовател Джоузеф Б. Макинис организира експедиция за издирването на изгубения кораб. След три години проучвания с помощта на странично сканиращ сонар екипът открива ясните очертания на кораб, изправен на морското дъно на около километър и половина южно от остров Бийчи.
Изследванията показват, че „Бридалбейн“ е съхранен почти напълно. Двете му мачти все още стоят изправени, медната обшивка на корпуса блести под студените води, а палубната рубка е останала на мястото си. Водолазите откриват вътре компас, сигнална лампа и дървения кормилен щурвал, докато целият кораб е покрит с мек розов корал.
По-късно кормилният щурвал е изваден и предаден на Parks Canada за съхранение и експониране.
Днес останките на „Бридалбейн“ са защитени като Национален исторически обект на Канада. За историците те представляват безценен източник на информация не само за експедициите по издирването на Франклин, но и за корабостроенето и морския живот през средата на Викторианската епоха.
Благодарение на необичайните условия в канадската Арктика „Бридалбейн“ остава една от най-добре съхранените подводни капсули на времето в света.
