Царският дворец в София - какво не знаете

Легендата, че се намира на мястото на бившия турски конак се базира на истина, но той не е преправеният турски конак

https://pochivka.blitz.bg/narachnik/carskiyat-dvorec-v-sofiya-kakvo-ne-znaete Pochivka.blitz.bg
Царският дворец в София - какво не знаете

Царският дворец е първата сграда в София след Освобождението, изградена в европейски дух, а и най-представителна за държавата.

Легендата, че царският дворец е мястото на бившия турски конак се базира на истина, но той не е преправеният турски конак. Това заяви пред БГНЕС Жанет Митева, изследовател на историята на София в периода на Третото българско царство и автор на книгата „История на Царския дворец в София“.

„Добри Ганчев най-напред пише за това в своите спомени. Той е бил лично обиден на цар Фердинанд І и след това написва спомени, които се използват в пропагандата срещу Двореца след 1944 г., че това е преправеният турски конак.

Конакът е бил наистина ремонтиран в началото, за да се превърне в княжеска резиденция за първия български княз Александър I Батенберг, но след това той кани виенския архитект Виктор Румпелмайер, който прави специални планове“, обясни Жанет Митева.

Тя е автор на първото фундаментално изследване за историята на най-значимата сграда в Царство България. Изследователката преминава през дълъг път в дирения, тъй като литературата, ако я е имало, архитектурните чертежи и материалите, свързани със строителството са или умишлено потулени, или по някакъв начин изчезнали

„Тази плътна завеса се спуска над Двореца и над всичко, което е свързано с Третото българско царство след 9 септември 1944 г.“, обясни Митева, акцентирайки върху международното геополитическо разделение в света и попадането на България под влиянието на СССР и амбицията на Сталин да владее това късче земя – политика още от времето на Руската империя.

Авторката отбеляза, че конакът в Търново и конакът в София са направени по едно и също време – през 1875 г. „Конакът в Търново се прави от всеизвестния Колю Фичето, а в София не са известни майсторите, които са го правили. Но установих, че Колю Фичето е бил признат за държавен архитект от османската власт и е бил задължен да контролира строителството на конака в София“, обърна внимание тя.

3 години по-късно – през 1878 г., когато се освобождава София и вече е избран първият български княз, е взето решение конакът да бъде превърнат в княжеска резиденция. Ремонтът, обаче, е претупан набързо, а причината за това е, че княз Александър Дондуков-Корсаков, който е бил временен руски управител тук, е смятал, че ще бъде избран за български владетел.

„По Берлинския договор Русия няма право да се намесва с нейни поданици в управлението, трябва да се избере независим княз и като се спират на княз Александър, ремонтът се претупва набързо и руснаците си заминават“, разказа Митова.

Във вестниците от 1879 г. пише, че сградата е много лошо ремонтирана и тече отвсякъде. „Това, което пише Иречек, че скачали жаби, е било истина“, каза авторката.

Княз Александър I Батенберг бързо взима мерки и ангажира австрийския архитект Виктор Румпелмайер, който прави нови планове. Той е представител на историзма в архитектурата – едно течение от втората половина на XIX век, т.е. историзмът е в основата на преустройството на стари дворци и в този смисъл се използват основите на конака и вече се изгражда новата сграда на двореца.

„Това се вижда много добре, когато се сравни снимков материал, макар и съвсем оскъден, но си проличава как е изглеждал конакът, как е преработен. След това изцяло е издигнат нов дворец. Спазени са основите на конака, но тези основи като се гледа археологическото ниво на подземията на двореца, всъщност, са от римско време, така че историята е много по-стара и много по-достойна за нас, българите“, обърна внимание Митева.

На въпроса какво е отношение на монарсите към Царския дворец, авторката разкри, че и княз Александър, и след него цар Фердинанд I Сакскобургготски, както и цар Борис III превръщат двореца в една пълна картина и един вид своеобразна сцена на приложните изкуства.

Една от залите в двореца умишлено е направено като официална приемна, която да представя националното богатство на България. В нея се подреждат знамената на бойната слава от Руско-турската война и от Сръбско-българската война. Към тавана е прикрепен допълнително плафон. Днес тази зала се пада в частта на Етнографския музей.

Авторката изхожда и от спомените на сестрата на княз Александър, която описва къде и какви картини има, как е било украсено, с какви дамаски, в какви цветове и пр.

В Царския дворец се помещава и бална зала на два етажа, както и тронна зала.

„Цар Фердинанд след женитбата си настоява да му се построи нов дворец, но Министерският съвет не му разрешава и казва, че няма средства за това държавата и му предлага да се пристрои едно крило и тогава той строи т.нар. жилищно крило, където сега се помещава Етнографският музей“, разказа още Митева.

Любопитен факт е, че Министерският съвет в първите години след Освобождение е заседавал именно в Царския дворец, затова не е никак случайно, че в използваната за заседания зала има герб, който е и единственият запазен от Царство България. „Всички други гербове от външните стени са били умишлено изчегъртани, затрити и сега дори челото на сградата стои опразнено, грозно. Има някакви инициативи за възстановяване, но засега нищо не се е случило“, подчерта Митева.

Въз основа на фотографски снимки авторката разгадава, че тронната зала, или бална, както се е наричала в началото, по времето на Фердинанд е била удължена с още около 12 метра.

От писмо на френския художник Антоан Барбие, който пише оплакване до княз Фердинанд, се разбира и че той е преработвал цялата зала, която преди него е трябвало да бъде пластично оформена от виенския скулптор Андреас Грайс, ангажиран за украсата. „По това писмо вече съдя за преустройствата, които са преминали по времето на Фердинанд, за да придобие тази зала такъв вид, какъвто виждаме сега“, уточни Митева.

А от рисунките по тавана, или живописвания, както ги нарича Антоан Барбие, сега няма и следа.

Царският дворец е първата сграда в София след Освобождението, изградена в европейски дух, а и най-представителна за държавата. Тази сграда е еталон за останалите вече архитектурни малки дворци, които се появяват на същата тази улица, днес превърната в булевард „Цар Освободител“.

„Това е първият еталон, по който се оформя общественият вкус и дворецът е една сцена, освен на държавността, и на изкуствата им във всичките им прояви – и в областта на приложните изкуства, и на изящните изкуства. Всичко е било подредено с голям вкус“, каза още Митева и заключи, че е въпрос на култура да си знаем миналото. /pochivka.blitz.bg

Горещи

Коментирай