Туризмът се задъхва за качествени кадри, а без тях няма как да бъде представян конкурентен туристически продукт, особено в културния туризъм. Проблемите се задълбочават, но решенията все още са трудно постижими. Това коментираха общини, представители на музеите и академичните среди с Асоциацията на туроператорите и туристическите агенти и с Министерството на туризма във Велико Търново, където до края на седмицата се провежда 18-ото международно изложение „Културен туризъм“.
Туристическият бизнес говори за задълбочаваща се криза на кадрите, но няма официална статистика какъв е недостигът на хора за различните сектори на бранша, даващ над 10 % от брутния вътрешен продукт на страната, съобщава БНР.
По-заможните българи хукнаха към Малдивите и Мавриций за Великден
Цените на туристическите услуги се повишават, а качеството пада, коментира Димитрина Горанова, председател на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенти:
„В днешната ситуация на доста силна конкуренция и голям избор на дестинации и отворени граници, възможности за пътувания, всъщност качеството е това, което би откроило една дестинация като конкурентна“.
При туроператорите недостигът на кадри е над 30 %, сочат данните на АБТТА. Общините споделят, че музеите им имат сериозни проблеми с екскурзоводи, защото това са най-ниско платените позиции и хора с по два и повече чужди езици няма как да бъдат задържани със заплати малко над 1000 лева месечно.
Като катастрофа определи Даниела Накова, член на Управителния съвет на АБТТА, търсенето на таланти за туризма по цялата верига на предоставяне на услугата, особено в сферата на културния туризъм – от екскурзоводи, през хотелиерството и ресторантьорството до транспорта:
„Дори без едно от тези звена туристическият продукт не може да бъде качествен. Ако той не е качествен, тогава в България ще продължим да тъпчем и да натискаме копчето на евтиния туристически продукт“.
Почивката е изконно право на туриста, за която той е готов да си даде парите, но с ниско качество на обслужването няма как да му бъдат взети. А ниското качество идва от загубата на кадрите, които буквално са разпиляха в пандемията, когато на туризма се гледаше като на рисков и ненадежден отрасъл, коментираха участниците в дискусията за обезпечаване качеството на културно-туристическия продукт по веригата на услугите в контекста на кадровия дефицит.
Всички признават проблема със заплатите в туристическия сектор, но никой не предлага решение.
Един от проблемите е в образованието на кадрите, коментира заместник-министъра на туризма проф. Мариела Модева и изнесе данни от проведения наскоро междуведомствен съвет за кадрите:
„Беше представена възможността по различни европейски и национални програми да се задълбочи дуалното образование, да се представят възможностите за обучение на безработни да бъдат привлечени в тези професии. Само 20 % от завършилите туризъм се връщат в сектора. Върху това работим – да задържим българските кадри у нас и да привличаме младите хора към тази професия, дори това да не е тяхната професия за цял живот“.
Дуалното обучение е перспектива, но трудна за реализиране на този етап, защото след 20 часа, когато започне активната работа в ресторантите, учениците трябва да си тръгнат, защото са непълнолетни и законът не позволява да полагат труд по това време, бизнесът е на ръба и не може да им осигури наставници, коментира проблемите и опитът в Стара Загора Маргарита Крумова:
„При нас всички работят с много минимален брой кадри, на критичния минимум са и почти няма свободен човек, който да се отдели и да показва на един ученик какво правим, как и защо го правим и децата трябва в процеса на работа да гледат и да се учат, а те не могат да присъстват, защото са ограничени във времето“.
Възможно решение е вносът на кадри. В туризма най-много се привличат от Турция, Узбекистан, Украйна и Молдова, поясни заместник-министър Мариела Модева. За готвачи, шофьори, рецепционисти и сервитьори може да е решение, но чужденци не стават за български екскурзоводи, репликира Димитрина Горанова, председател на Асоциацията на туроператорите и туристическите агенти.
Културният туризъм е по-различно обучение и е важно общуването с туриста, което е голям пропуск, коментира доц. Вера Николова от Софийския университет:
„Когато говорим за културен туризъм, ние имаме не само материално наследство, което си го знаем, показваме го успешно на света, но ние имаме голям дял нематериално наследство, което се показва и в общуването, което на хората от бизнеса имат с туристите“.
Родна дестинация се оказа номер едно в европейска класация за 2023 г.
Доц. Николова разказа за успешна къща за гости, в която всеки си има задълженията, а собственикът се занимава само с едно – да разказва истории на туристите, които се връщат, заради тях.
Няма как с пожелания и ентусиазъм да се върнат кадрите в туризма, трябват стимули, посочи заместник-министърът проф. Мариела Модева.
