В отдалечените планини на Северна Албания има селища, в които има множество жени, които живеят и се държат като мъже. Те имат къса коса, носят типични мъжки панталони и са променили женските си имена на мъжки.
Те пият и пушат в компанията на мъже, носят оръжиe и са се посветили на класически мъжки професии като овчари или шофьори на камиони.
Тези жени обаче не са нито транссексуални, нито травестити. Тези жени са „бурнеша“.
Канунът, местен традиционен закон, датиращ от Средновековието, позволява на жена от рода да поеме ролята на глава на семейството при смърт на патриарха. Тази традиция е следствие на властващaтa тогава вендета - кръвно отмъщение между клановете.
Българин попадна сред племето Нуба и описа невероятни неща
За новия си статус жената трябва да положи обет, че ще запази девствеността си завинаги. Тези жени са бурнеша.
Терминът произлиза от албанската дума „бура“ – „мъж“.
Тези дами са избрали да изживеят като мъже, защото това е единственият начин да избягат от потискащото господство на патриархалната система. За да живеят нормален живот, те трябва да забравят завинаги всичко женско в себе си и да се превърнат в мъже.
Жените от отдалечените планински райони в Северна Албания, както и в много други региони, които са повече или по-малко изолирани, имат много малко гарантирани права и животът им не се е променил драстично, независимо от модерните времена.
Те не могат да гласуват, да се занимават с определени видове работа, да купуват земя или да бъдат част политически партии. Те не могат да наследяват имущество, да създават и развиват бизнес, да печелят свои пари, да пушат, да носят часовници или дори да псуват.
Превръщането в бурнеша е единственият начин за една жена от тази общност да избяга от брак с мъж, когото не обича. А в голяма част от Албания браковете се уреждат още в детска възраст.
Жена може да стане бурнеша в зряла възраст, но също и да даде обет докато е още дете. Някои родители отглеждат момичетата си като момчета от ранна възраст.
Такъв е случаят с „Диана“, която живее в Дуръс и предпочита да се обръщат към нея като мъж. Той разказва пред „Гардиън“: „Баща ми ме отгледа като момче. В някаква степен заех мястото на по-големия си брат, който е починал преди да се родя. И вътре в себе си се чувствах като момче“.
„Лично аз направих този избор, за да имам повече свобода“, обяснява той. През ритуала минал, когато бил на 17.
Момичето или жената трябва да се закълне пред дванадесет селяни или племенни старейшини, че от този ден до края на живота си тя ще се отдаде целомъдрие и ще забрави всичко женско в себе си. От този ден нататък тя става мъж завинаги. Символ на това е отрязването на косите.
Жената вече има право да носи панталони, да притежава свое имущество, да се занимава с „мъжки работи“ и професии и на практика има всички права и привилегии на мъжете.
Всички жени бурнеша дават обет за целомъдрие и никога нямат деца. Те остават девици завинаги. Наричат ги „заклетите девици на Албания“.
Въпреки че далите обет за целомъдреност жени никога не могат да изпитат удоволствието от женствеността си, никога няма да имат партньор, нито пък ще родят деца, много от тях по-късно заявяват, че не съжаляват за избора си.
Приелите тази роля адаптират своя живот и поведение до такава степен, че с времето женското в тях постепенно изчезва.
Диана например, който сега е на 64 години, е пениониран, след като дълги години е бил митнически служител в Дуръс. Мъжката му роля го задължава да играе помирителна роля в семейството.
„Аз съм мъжът в къщата“, заявява гордо той, въпреки че има двама братя. Когато едната от сестрите му поискала да се омъжи за италианец, той прекосил Адриатическо море, за да провери дали годеникът е надежден.
Споделя, че предпочита компанията на мъже. Жените са завистливи и слаби и постоянно клюкарстват. И със същия ентусиазъм добавя, че винаги се е борил жените да имат равни права с мъжете.
„В наши дни жените имат повече свобода. Нямат нужда да стават бурнеша, за да избягат от положението си“, казва той.
В Мафи Дов са забранени ражданията и погребенията
Традицията се среща и в части на Косово и Черна гора, където използват думата „виргинеша“ – диалектна дума за девица.
Смята се, че в наши дни са останали само около двеста или триста жени избрали съдбата да бъдат мъже.
