Подготвяйки се за пътуване във Франция, на човек сякаш му е по-интересно да види с очите си французойките – наистина ли са толкова изтънчени, как се обличат, как се държат.
Това важи за туристите както от мъжки, така и от женски пол. Освен всичко друго, дамите се надяват да разкрият тайната кое прави французойките толкова привлекателни.
Защо германците толкова много обичат да ходят голи
Гледайки жените, обаче, човек няма как да не открие и някои характерни особености за местните мъже. Ето какви впечатления споделя блогърка:
„Преди да отида до Париж съдех за френските мъже единствено от филмите – смешният Луи дьо Финес, непохватният Пиер Ришар, бруталният Жан-Пол Белмондо. Кое е общото между тях? Те са много мили и харизматични, но изобщо не са красиви.
Ами Ален Делон? Той е просто изключение, потвърждаващо правилото. Убедих се в това, след като прекарах три дни в Париж. Мъжете по улиците на града бяха съвсем обикновени.
Те се обличат съвсем просто, без нищо ярко и необичайно. Една част от мъжете ходят в работни костюми. Мисля, че това се дължи на изискванията на дрес-кода. Другите са в обикновени ризи или тениски. Видях много мъже в къси панталони, което не беше изненадващо, защото беше горещо.
Забелязах една особеност – много французи носят чантички през раменете. Може би това се дължи на факта, че мнозина се двуюижат из града на мотоциклети и скутери. Бях изненадана от големия брой на тези превозни средства из парижките улици. Между другото, шофьорите се държат много спокойно и сдържани по пътищата.
Водачите на автомобили, автобуси и мотоциклети се държаха много спокойно в задръстване, никой не крещеше, не засичаше другите. Най-облагодетелствани бяха водачите на скутери и мотори, които умело маневрираха между колите и се придвижваха доста бързо.
Имаше само един случай, когато френските мъже просто ме смаяха. Докато се разхождах покрай Сена, на практика в центъра на Париж, видях мъже, които си правеха слънчеви бани. Това беше единственото, което ме изненада. Смущаващо беше, че бяха по плувки, а в същото време хората си минаваха п крайбрежната алея без да им обръщат внимание.
Много ми хареса това, че всички французи, които срещах по парижките улици, бяха чисто и спретнато облечени и, най-вече, миришеха добре на одеколон или афтършейв. Жалко, че много други мъже по света не смятат за нужно да се поддържат и си мислят, че миризмата на пот и тютюн е миризма на истински мъж.
Вярно, че и такъв мъж срещнах в Париж. Не знам дали беше местен клошар или мигрант. Той спеше тихо на тротоар в центъра. Порази ме, че никой не му обърна внимание, включително и двама полицаи, стоящи на близко кръстовище.
Успяхме да общуваме с французи в едно парижко кафене. Обядът не беше включен в туристическата програма, така че всеки ртябваше да плати 40 евро. Платих и не съжалих. Всичко беше много вкусно и красиво поднесено.
Туристки одумаха гръцките мъже – как изглеждат потомците на олимпийските богове
Пред нас свиреха музиканти. Свиреха, пееха и се шегуваха. Не ми хареса тяхната натрапчивост. Те всияха на масата, пречеха на храненето и не се махаха, докато не получиха по някое евро. Това не беше много в съотвествие с представите ми за френските мъже.
Най-приятният момент в Париж беше срещата със сватбена процесия. Все пак това е град на влюбените“.
