Сезонът е специфичен период от годината, който се отличава с предвидими климатични условия. Има четири сезона: пролет, лято, есен и зима. Всеки сезон е причинен от наклона на оста на Земята и орбитата ѝ около Слънцето и се характеризира със специфични климатични условия и метеорологични модели.
В полярните и умерените райони сезонните промени се характеризират с вариации в интензитета на слънчевата светлина. Например, между май и юли Северното полукълбо получава повече слънчева светлина, тъй като е обърнато към Слънцето, докато Южното полукълбо получава повече слънчева светлина от ноември до януари, съобщава World Atlas.
Сезоните са по-изразени в някои региони, отколкото в други. В Северна Америка и части от Европа има ясни разделителни линии между сезоните, докато регионите близо до екватора изпитват минимални вариации и вместо това могат да категоризират сезона като влажен или сух.
Сезоните улавят важни екологични събития в различни части на света, като например диктуване на моделите на засаждане и прибиране на реколтата, сезона на миграция, а в някои региони - сезоните на горски пожари, торнадо и урагани.
Екваториални сезони
По време на есенното и пролетното равноденствие Слънцето преминава директно над Екватора, което води до повишаване на интензитета на слънчевата светлина и следователно до повишаване на температурата.
През цялата година регионите в близост до Екватора изпитват топъл климат с минимални сезонни вариации. В резултат на това екваториалните култури разпознават само влажни и сухи сезони. Влажният сезон често е дълъг и е отговорен за обширните дъждовни гори по Екватора, включително Амазонка, Конго и горите на Югоизточна Азия.
Влажното време обаче охлажда екваториалния регион, което означава, че той не е най-горещият регион на света, въпреки че е най-близо до Слънцето. Много общности процъфтяват в екваториалния регион, тъй като постоянните валежи и топлият климат създават желана среда за земеделие.
Планината Килиманджаро в Танзания се намира на 205 мили от Екватора, но нейната надморска височина води до хладен климат с алпийски ледници и сухо време.
Андите също нямат топлия и влажен климат, който характеризира Екватора. Планините имат едни от най-високите върхове в света, но са разположени близо до пустинята Атакама, която е най-сухата пустиня на планетата.
Екваториалният климат поддържа разнообразна флора и фауна и играе жизненоважна роля за охлаждането на планетата. Дъждовните гори на Конго и Амазонка са богати на биоразнообразие, докато саваните на Кения и Танзания са дом на невероятна дива природа. Андите са дом на видове камилиди, включително викуни, алпаки, гуанако и лами.
Полярни сезони
Зимата в Северното полукълбо започва на 21 или 22 декември и е известна като зимно слънцестоене. Това е денят, в който Северният полюс преживява най-краткия период на дневна светлина. 20 или 21 юни бележи началото на лятото, което е денят с най-дълъг период на дневна светлина и се нарича лятно слънцестоене.
Есента и пролетта имат еднакво количество дневна светлина и тъмнина. Сезоните в южното полукълбо са противоположни на тези в северното полукълбо, тъй като зимата започва на 20 или 21 юни, докато лятото започва на 21 или 22 декември.
Елиптична орбита
Наклонът на оста на Земята допринася за сезонните промени повече от всеки друг фактор. Въпреки общоприетото схващане, разстоянието от Слънцето има много малко влияние върху сезоните, въпреки че Земята има елиптична орбита.
Земята е най-близо до Слънцето през януари и най-далеч през юли и следователно се противопоставя на температурните тенденции в полюсите. Като цяло елиптичната орбита на Земята води до по-малко от 7% вариация в слънчевата светлина. Сезонното време зависи и от други фактори, като близостта на голям воден басейн, течения, преобладаващи ветрове и океански цикли.
