Канадец получил стотици безплатни полети с няколко американски авиокомпании, представяйки се за пилот или стюард извън дежурство, съобщава Business Insider.
Според прокурорите мъжът никога не е плащал за билетите, но експертите отбелязват, че основният проблем не са финансовите загуби на авиокомпаниите, а сериозните пропуски в сигурността, разкрити от схемата.
Федерално обвинение, повдигнато в Хавай, твърди, че 33-годишният Далас Покорник е работил като стюард за авиокомпания, базирана в Торонто, от 2017 до 2019 г. Между 2020 и 2024 г. той е използвал фалшив документ за самоличност, създаден от документи от бившия си работодател, за да получи безплатни билети с три американски авиокомпании.
Както обясняват авторите, повечето авиокомпании позволяват на членовете на екипажа и други служители извън дежурство да летят безплатно или на силно намалена цена, ако има свободни места.
Съдебните документи също така отбелязват, че Покорник понякога е искал достъп до така наречената „скок“ седалка – алтернативна седалка в пилотската кабина, запазена за специалисти в индустрията, по-специално регулатори или пилоти извън дежурство. Не е ясно обаче дали той действително е получил достъп до пилотската кабина, тъй като не е пилот.
Действията на Покорник, според Министерството на правосъдието на САЩ, демонстрират способността за заобикаляне на множество нива на контрол – проверки за идентификация на авиокомпаниите, достъп до летищните зони и процедури за качване на борда, запазени за екипажите.
„Всички обичат да критикуват авиокомпаниите и е лесно да си помислим, че просто са били измамени. Но в действителност действията на този човек са изключително сериозни. Потенциален терорист би могъл да види вратичка и да каже: „Вижте, има дупка в системата“, каза авиационният анализатор Хенри Хартевелдт.
Случаят привлече национално внимание през януари, след екстрадицията на Покорник от Панама. Той е изправен пред две обвинения в банкова измама. Той се призна за невинен, но ако бъде осъден, е изправен пред до 20 години затвор и глоба до 250 000 долара.
Интернет потребителите вече сравняват историята на Покорник със събитията от филма „Хвани ме, ако можеш“, в който героят на Леонардо ди Каприо се представя за пилот. Филмът обаче се развива през 60-те години на миналия век, докато действията на Покорник са се случили след атаките от 11 септември, на фона на много по-строга авиационна среда за сигурност.
Според Хартевелд този случай подчертава слабостите в системите за проверка на авиокомпаниите, които разчитат до голяма степен на взаимното доверие между превозвачите по отношение на текущия статус на членовете на екипажа.
Той добави, че служителите на летището многократно са приемали фалшифицираните документи на Покорник, без да ги проверяват правилно в бази данни, и остава неясно как е успявал редовно да получава документи за качване за проверка за сигурност.
Бившият пилот на авиокомпания Марк Стивънс отбеляза, че съобщенията за опити за достъп до горни седалки са особено обезпокоителни, тъй като пилотската кабина е една от най-сигурните зони в авиацията.
„Ако член на екипажа от друга авиокомпания искаше да лети в моята пилотска кабина, щеше да трябва да предостави пилотска книжка, фирмена идентификация и валидно медицинско свидетелство. Той трябваше да фалшифицира всичко това и затова тази история ми се струва толкова странна“, каза Стивънс.
Потенциалните последици от подобни системни повреди станаха очевидни през октомври 2023 г., когато пилот на Alaska Airlines, който не беше на служба, седнал в сгъваема седалка в пилотската кабина на полет на Horizon Air, се опита да изключи двигателите на самолета по време на полет. След това екипажът успя да овладее мъжа, който изпитваше криза с психичното здраве, и да приземи самолета безопасно.
Все още не е известно кои авиокомпании са били обект на измамата, но прокурорите споменаха, че тези превозвачи имат седалища в Хонолулу, Чикаго и Форт Уърт. Тези градове съответстват на седалищата на Hawaiian Airlines, United Airlines и American Airlines. Porter Airlines е базирана в Торонто.
Според Стивънс е трудно да си представим как Покорник би могъл да стигне от входа на летището до изхода само с фалшив документ за самоличност. В края на краищата, официалните полети обикновено изискват проверен профил на служител, валиден служебен номер и доказателство за актуална информация.
Летищата също така имат отделен контролно-пропускателен пункт за сигурност за пилоти и стюардеси – „известен член на екипажа“ (KCM). Процесът там е по-малко строг, отколкото за редовните пътници, тъй като членовете на екипажа преминават през засилени проверки за сигурност.
Междувременно системата KCM е достъпна само за американски авиокомпании и не се разпростира върху чуждестранни превозвачи, докато Покорник, според разследващите, се е представил за служител на канадска авиокомпания.
Теоретично, той би могъл да използва фалшиви документи на гишето за регистрация за сигурност, да получи истинска бордна карта и да премине през стандартната пътническа сигурност. Служителите на авиокомпаниите, които летят в режим на готовност, често получават временни документи още преди мястото им да бъде потвърдено.
Възможните обяснения включват компютърна грешка, използване на открадната самоличност на активен служител или помощ от някой вътре.
На изхода, според Стивънс, за да получи достъп до подвижната седалка, агентът е трябвало да провери документите на „пилота“ в системата на авиокомпанията. Експертът също така предполага, че системата за резервации може да не е имала снимка на Покорник, тъй като личната му карта е издадена от друга авиокомпания.
Дори Покорник да не е успял да се качи в пилотската кабина, мащабът на инцидента поражда сериозни опасения, казват експерти. В края на краищата, той е летял стотици пъти с три авиокомпании в продължение на няколко години, което предполага не единична системна повреда, а по-скоро систематично заобикаляне на независими процедури за сигурност на различни превозвачи и летища.
„Авиокомпаниите трябва да са благодарни, че тези уязвимости са били идентифицирани сравнително безопасно, но в същото време трябва да са загрижени за самото им съществуване. Службите за сигурност трябва да разследват как точно го е направил: опитът му би могъл да помогне за предотвратяване на подобни нарушения в бъдеще“, заключи Хартевелд.
