На около 35 километра от брега на бразилския щат Сао Пауло се намира тропически остров, който отдалеч изглежда като рай, но достъпът до него е строго ограничен и без разрешение не може да се стъпва. Иля да Кеймада Гранде (Ilha da Queimada Grande) е дом на хиляди отровни змии, а около последните му постоянни обитатели се носи мрачна легенда – че семейство на фаропазач е загинало още през първата нощ, след като змии проникнали в дома им.
От морето островът изглежда почти неразличим от стотици подобни островчета по бразилското крайбрежие. Разликата започва там, където свършва брегът.
Единственото местообитание на Bothrops insularis
Според проучванията островът е дом на приблизително 2500–3000 змии от един вид – Bothrops insularis, известна в Бразилия като jararaca-ilhoa, а на английски като golden lancehead. Тази змия не се среща никъде другаде на Земята. Популярното твърдение, че на всеки квадратен метър има по няколко змии, е силно преувеличено, но популацията на острова остава изключително гъста.
Преди около 11 000 години, когато морското равнище се повишило след края на последния ледников период, Кеймада Гранде се отделил от континентална Бразилия и се превърнал в изолиран остров. Змиите, останали там, започнали да еволюират отделно от континенталните си роднини и се приспособили към необичайни условия. Основната им храна не са гризачи, а прелетни птици, които кацат на острова, за да почиват.
Как изолацията е променила змиите
Ухапаната птица може да отлети и да умре далеч от змията, затова Bothrops insularis е развила отрова, много ефективна при улавянето на птици. По-стари изследвания са довели до широко разпространеното твърдение, че отровата ѝ е няколко пъти по-силна от тази на континенталната jararaca. По-нови проучвания обаче не потвърждават, че тя е по-мощна като цяло, а показват, че е особено ефективна спрямо птичата плячка.
При ухапване отровата може да причини сериозни локални и системни увреждания, включително оток, тъканна некроза, кръвоизливи и остра бъбречна недостатъчност.
Фарът и последните постоянни жители
В края на XIX век Военноморските сили на Бразилия построили фар на острова. Първоначално той бил обслужван от пазачи, които живеели там, а в началото на XX век на Кеймада Гранде все още имало постоянни обитатели.
През 20-те години на XX век фарът бил автоматизиран и необходимостта от постоянно присъствие на фаропазачи отпаднала.
Най-известната легенда за Кеймада Гранде е свързана именно с този период. Според нея последният пазач на фара, съпругата му и децата им загинали за една нощ, след като змии проникнали в дома им през прозорец и семейството не успяло да се спаси. Историята обаче няма надеждно документално потвърждение и се разглежда като местна легенда.
Достъпът е строго ограничен
Това, което е сигурно документирано, е днешният специален статут на острова. Кеймада Гранде е защитена територия под управлението на бразилския Институт „Шико Мендес“ за опазване на биоразнообразието (ICMBio), а фарът се поддържа от Военноморските сили на Бразилия. Островът не е отворен за свободни туристически посещения.
До него имат достъп предимно изследователи, получили предварително разрешение от ICMBio, включително учени от Instituto Butantan, които изучават Bothrops insularis, нейното поведение, хранене, размножаване, генетика и отрова.
При евентуално ухапване се използва антиботропен противозмийски серум, предназначен за отравяния от змии от рода Bothrops. Допълнителен риск представлява фактът, че най-близкото лечебно заведение с необходимия серум е на около два часа път с лодка при добри морски условия.
От въздуха Кеймада Гранде изглежда като почти недокоснат тропически рай. Под гъстата зеленина обаче се намира единственото естествено местообитание на Bothrops insularis – рядък и силно специализиран вид, превърнал малкия остров в едно от най-необичайните места по бразилското крайбрежие.
