В югоизточния турски окръг Шанлъурфа археолозите се натъкнаха на нова загадка, изникнала от дълбините на праисторията. В световноизвестните неолитни обекти Гьобеклитепе и Карахантепе бяха открити 30 нови артефакта, които дават още по-ясна представа за ранните етапи в развитието на човешката цивилизация.
Необикновено лице от неолита: „лицето на смъртта“
Сред находките най-силен интерес предизвика мистериозна фигура – лице със зашита уста и запълнени очи, което експедицията описва като „лицето на смъртта“. Според екипа, ръководен от доц. д-р Ейлем Йоздоан, статуетката датира от около 9500 г. пр. Хр.
Фигурата има ясно очертани ребра, очи, запълнени вероятно с черупки, и уста, „зашита“ с детайли, които вероятно носят ритуален смисъл. Археолозите смятат, че това е символичен образ на мъртвия, използван за запазване на паметта, идентичността или връзката между живите и техните предци.
Подобни погребални практики – затваряне или покриване на очите на починалите – вече са откривани и другаде в Близкия изток, което подсказва наличието на общи ритуални модели в ранната неолитна култура.
Откритието е само част от многото артефакти, намерени тази година: човешки и животински изображения, съдове, украшения и миниатюрна фигурка-мънисто с човешки образ.
„Тези открития променят разбирането за произхода на обществата“
Турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой подчертава, че проектът „Таштепелер“, който обединява 12 неолитни обекта в региона, „променя разбирането за произхода на обществата, ритуалите и духовния живот“.
По думите му Гьобеклитепе може да привлече над 800 000 посетители само през тази година, превръщайки се в един от най-значимите археологически обекти в света.
Първите монументални храмове на човечеството
Гьобеклитепе и Карахантепе са известни със своите масивни кръгли постройки с диаметър до 28 метра и характерните Т-образни варовикови колони, украсени с барелефи на животни.
При последните разкопки в Карахантепе за първи път е открит Т-образен стълб с човешко лице – находка, която е изключително рядка за периода.
Ръководителят на разкопките проф. Неджми Карул подчертава ключовото значение на новите данни. Те доказват, че хората, изграждали тези огромни ритуални комплекси, са били ловци и събирачи, но вече са живели в постоянни селища. Това изцяло променя традиционното разбиране, че уседналият живот започва едва след появата на земеделието – новите открития показват обратното.
„От храненето до архитектурата, от символите до ритуалите – разнообразието на находките ни доближава до тези древни общества повече от всякога“, заключи Карул.
