Всички говорят за това колко е хубаво да си изкараме почивката с изключени телефони и таблети и далеч от компютри. Истината, обаче, е че е все по-трудно да се устои на изкушението да си погледнем във Фейсбука или приложениията за чат или да разцъкаме някоя новина.
Във все повече автобуси и влакове има безжичен интернет, в самолетите също, но срещу заплащане. Мобилните оператори покоряват планински върхове, за да достигнат комуникациите до отдалечени долини.
След като 93% от населението на Гренландия има уай-фай, можете да си представите за какво става въпрос.
Островите, на които жените имат само по един сутиен
Липсата на връзки със света в някои страни е проблем на човешките права, както и за отделни хора. За туристите от Запада, обаче, едно пътуване към място без връзка с интернет може да е шанс да се скрият от сметки и други „товари“, от досадата и скуката на работното място и в семейството, споровете с приятели и т.н.
Показваме ви няколко места, подбрани от „Дейли Телеграф“, където можете да си позволите „лукса“ да останете офлайн.
Гренландия
Както казахме, домакинствата на Гренландия са подсигурени с интернет. Но в туристическата реклама на тази огромна ледена земя се казва, че тя предлага „възможност да се изключите от „световната мрежа“ и да се запознаете с прелестите на обкръжаващата ви природа, да опознаете себе си и спътниците си.
В повечето места за настаняване можете да си платите за уай-фай, но цената ще е доста по-голяма, отколкото сте свикнали.
Китай
Въпреки че има най-голям брой интернет потребители в света, цензурата в интернет пространството на Китай е доста сурова. Т.нар. „велика огнена китайска стена“ представлява следене от страна на властите на съдържанието в мрежата и блокирането му, когато то не е удобно.
90 години Ферари – прочетете уникалната история на компанията
Фейсбук, Туитър, Снапчат, Инстаграм, Ютюб, Пинтерест и Редит са в черния списък. Китайския вариант на Гугъл пък е много ограничен.
Куба
Интернет навлиза в Куба в края на 90-те години. Развитието му, обаче, върви с много бавни крачки. Общественият достъп и достъпът на туристите в хотелите става със скреч карти, които сякаш са направени, за да не работят – дългите пароли лесно се изтриват, ако търкате малко по-силно.
Закупените минути пък никога не са толкова, колкото са ви били обещани. Мобилните телефони работят, но е твърде скъпо да се обадите вкъщи. Цензурата върху интернет отслабна, но преди месец правителството взе мерки да затвори личната мрежа на геймъри SNet.
Иран
Правителството на Иран използва скоростта като средство за ограничение – намалява широчината на връзката, за да станя тя твърде бавна за сваляне на съдържание от мрежата и за да ограничи комуникациите.
Това се случва винаги преди избори или когато има сериозни политически вълнения. Около половината от населението на страната има някаква интернет връзка, най-вече в градовете.
Заможните иранци ползват VPN, за да избегнат цензурата върху популярните социални медии и новинарски сайтове. Най-консервативните иранци призовават за още по-голямо ограничаване на интернет, включително и блокиране на Инстаграм, въпреки че голяма част от политическия елит с радост го ползва.
Северна Корея
Интернет е под строг контрол в Северна Корея. Разрешение се дава само след специално съгласие, най-вече за цели на правителството. Достъпът до световната мрежа е ограничен само до малка група от елита на страната.
Въпреки това пазарът на смартфони се разраства бързо, а местните „клонират“ успешни западни марки устройства. Чуждите туристи могат да провеждат международни разговори и да сърфират в интернет като си купят международна карта USIM на летището и няколко други места. Цената им е доста некомунистическа – 200-250 евро.
Туркменистан
Все по-малко стават местата без интернет и причините за това са предимно политически, а не толкова географски.
Системата за комуникации и пресата в Туркменистан се контролират от държавата, което означава, че повечето приложения на социалните мрежи са блокирани. Това, което все пак виждате, е минало през няколко цедки, а докато се опитвате да влезете в електронната си поща ви наблюдават.
Таксите за роуминг за чуждестранни потребители са убийствени. Само някои петзвездни хотели имат бърз уай-фай.
Виетнам
Според проучване, средната скорост на широколентовата връзка във Виетнам е 10 пъти по-ниска от тази в Сингапур. Достъпът до мрежата се блокира от правителството, особено за сайтове, които го критикуват.
Често се блокира и информация за намиращата се в чужбина политическа опозиция, религиозни въпроси или за човешките права.
Бутан, Централноафриканската република, Чад, Лесото, Малави, Соломоновите острови, Сомалия и Южен Судан имат ограничени, бавни и неработещи безжични връзки. В селките районите покритието на мобилните комуникации е много ограничено.
Сред хотелиерите набира сила нова тенденция да предлагат на някои от най-платежоспособните си гости почивка от телефона и интернета. Разбира се, мърлявите хостели и старомодните семейни хотелчета винаги са били много по-напред в това отношение.
Коментирай