Икария, гръцкият остров в Егейско море, е една от т.нар. Сини зони на дълголетието. Около една трета от икарийците доживяват до 90-годишна възраст - при положение, че средно в Гърция продължителността на живот е около 80 г. и над тази възраст е 5% от населението.
13 на сто от около 8-те хиляди жители на острова са над 80 години. В Европа например над тази възраст са едва 4% от хората. Вероятността икарийците да доживеят до 100 години е 10 пъти по-голяма, отколкото за американците.
Освен това хората на острова, кръстен на митичния герой Икар, страдат много по-рядко от рак, сърдечно-съдови заболявания, депресия и деменция.
Или както пише в "Ню Йорк Таймс" Дан Бютнър, изследовател от проекта Синя зона - един от столетниците му обяснява, че "ние просто забравяме да умрем".
Тайната на дълголетието на икарийците е търсена и проучвана детайлно. Наред с многото движение по хълмистия остров, спокойствието, чистия въздух и старовремски социален живот, основна част от здравето им се дължи и на начина им на хранене.
В Икария водят типичния и за други части на Гърция старовремски социален живот.
Хората на острова следват типична средиземноморска диета и храненето им е простичко, умерено, разнообразно, със сезонни храни и пестелива употреба на месо. Освен това са ревностни православни християни и спазват всички пости.
Основната част от храните, които се ядат, са домашно отгледани и се консумират пресни, а принципът при храненето е всичко да е умерено. Това е отколешна традиция, тъй като островът е изолиран и населението му е свикнало да разчита само на това, което може да отгледа.
И днес голяма част от домакинствата на острова имат собствени градини, в които отглеждат храната си - зеленчуци, плодове, билки, бобови храни и ядки.
Доста от тях гледат и животни в дворовете си, затова и месото е рядкост на трапезата и основно за специални поводи - животни се колят един-два пъти годишно, а по-малкото количество месо води и до по-нисък прием на наситени мазнини.
Местните похапват доста риба, често прясно уловена от морето. Консумацията на морски продукти, за разлика от месото, е над средната, а останалата част от протеините се набавят от бобови култури и варива. Лещата и нахутът са често сервирани, както и изобилие от диви зеленини, плюс билки като майорана, лайка, розмарин, мента, често в чай.
Обичайно икарийците закусват късно с козе мляко, кисело мляко или сирене, плодове, билков чай, пълнозърнест хляб и местен мед.
На обяд се приготвя салата или ястие с варива, бобени храни и картофи с пресни зеленчуци от градината, обилно подправени със зехтин. Към това може да се добави риба и чаша местно червено вино. Месо, обикновено свинско или козе от отгледано от семейството животно, се яде около 5 пъти месечно.
Варивата са на особена почит в Икария.
Обядът е късен и често последван от следобедна дрямка.
Урок по география: Ето коя е най-малката община в България
Вечерята е лека - хляб, маслини, зеленчуци и вино, следва раздумка със съседите на гости или в кафенето на игра на домино - социалният живот е важна част от ежедневието на хората на острова. Физическата активност пък идва основно от постоянната работа в градината по отглеждане на храната и ходенето пеша по неравните терени на Икария.
Хората водят прост селски живот без стрес и дори са известни с това, че не ползват особено много часовници.
Според проучванията на екипа на проекта Синя зона, най-голям дял в диетата специално на столетниците на Икария заемат зеленчуците - общо 37%, включително и всякакви зеленини, отгледани в градините или набрани от природата. 16% се падат на плодовете, 11 на варивата, 9% на картофите.
Ходенето пеша по хълмистия терен на Икария е част от здравословния начин на живот на острова.
Месото заема едва 5% от храните, които дълголетниците са приемали през по-голямата част от живота си, рибата - 6 на сто.
Зехтинът също е доста консумиран с 6% дял в диетата им.
Ето и основните за трапезата на хората от Икария храни:
Зехтин. Той е основната мазнина на острова. Източник е на ненаситени мастни киселини, богат на оксиданти, предпазва от сърдечни болести и помага за добрия холестерол.
Козе мляко и сирене. Те са богати на антиоксиданти, лесни за смилане. Ядат се сурови, което запазва ензимите и хранителните им вещества.
Червено вино. При умерена консумация местното вино осигурява доста антиоксиданти и намалява кръвното налягане.
Варива. Лещата и бобът са основна част от диетата на Икария. Варивата се готвят просто, често в супи.
Зеленчуци. Те са пълни с фибри, осигуряват хидратация плюс витамини и минерали за имунната система.
Чесън. Той предпазва сърцето и мозъчните клетки и подсилва имунната система. Унищожава бактериите и намалява риска от инфекции.
Риба. Тя е отличен източник на омега-3 мастни киселини, полезна е за сърцето, намалява нивото на триглицериди в кръвта и е важна за нервната система, включително и за предпазване от деменция.
Ядки. Бадемите и орехите намаляват нивата на лошия холестерол и предотвратяват развитието на плаки и тробми по кръвоносните съдове.
Пълнозърнести храни. Тъй като са по-малко преработени, те губят по-малко от хранителните си вещества. Имат нисък гликемичен индекс, подпомагат процеса на храносмилане и предпазват от някои видове рак, от диабет и сърдечно-съдови болести.
Мед. В Икария той се прави и от мащерка и местните смятат, че е част от рецептата за дълголетие.
