Когато Еманюел Джонатан Окело решил да отвори ресторант, той знаел точно какво ще присъства в менюто: Rolex-и.
„Има една популярна поговорка – в Уганда не носим Rolex, а го ядем“, казва той.
Днес това е едно от националните ястия на източноафриканската държава, а популярността му отдавна е преминала границите ѝ. Скромната улична храна получава името си заради начина, по който е създадена – яйца, увити в индийски чапати, пише CNN.
„Rolex всъщност идва от израза rolled eggs (навити яйца)“, обяснява Окело. „Първите хора, които започнали да го правят, използвали чапати – хляб, донесен от индийците – и започнали да добавят омлет вътре. Но понеже всичко се навивало на руло, хората започнали да го наричат rolex.“
Чапатито пристига в Уганда с индийците, доведени от британците в началото на миналия век за строителството на железопътната мрежа. Индийската кухня става особено популярна в региона Бусога, близо до границата с Кения. С времето угандийците адаптират чапатито, правейки го малко по-меко и с по-хрупкави краища.
Някои биха казали, че е по-близко до индийската парата – вид плосък хляб – но основните съставки остават същите: пшенично брашно, сол, топла вода и малко олио. Тестото се оформя на топка, разточва се и се пече върху кръгъл тиган, подобен на този за палачинки.
Това, което започва като евтина храна за работници в източната част на страната, днес може да се намери на всеки пазар в Уганда, както и в модерни кафенета и дори ресторанти от висок клас в други държави.
От студентска храна до национален символ
Преходът от регионална улична храна до национално ястие до голяма степен се дължи на студентите. Един rolex от уличен щанд струвал около 20 цента – идеален за ограничен университетски бюджет и достатъчно засищащ, за да издържи човек цял ден.
Точно така Окело открил rolex-а и се влюбил в него.
Истинското му вдъхновение дошло по време на пътуване до Джинджа – туристически град близо до извора на Нил. Там срещнал уличен продавач, който добавял пържена шкембе към плънката.
„И вкусът беше невероятен“, спомня си той. „Тогава си казах, че можем да правим всичко с rolex-а.“
Така започнал да записва различни комбинации: rolex с телешки наденички, пилешки сос, къри, бекон, авокадо, кайма – буквално всяка възможна комбинация.
Не можете да решите? В ресторанта му има и Chef’s Special – rolex с почти всичко вътре.
„Имаше момент, в който дори предлагахме rolex с плодове“, разказва Окело. „Не се хареса особено, защото угандийците не са много експериментални с храната, затова го махнахме. Но имаше хора, на които им допадаше.“
Неговият ресторант, логично наречен The Rolex Guy, запълва ниша между уличната храна и скъпите ресторанти. Най-богатият вариант на rolex струва около 5,50 долара. Днес Окело вече има два обекта – в столицата Кампала и в град Ентебе, като предлага и доставки между двата града.
Национална страст
Авторът Джонатан Кабуго дори е написал цяла готварска книга, озаглавена How to Rolex, в която предлага собствени вариации на класическото ястие.
Според него rolex е внесъл истинска иновация в угандийската кухня.
Традиционно повечето местни ястия включват месо или зеленчуци в сос, сервирани с големи количества въглехидрати – грудки, банани или други гарнитури.
Rolex променя всичко, буквално „навивайки“ храната в едно удобно ястие за ръка. Това е една от причините да стане толкова популярен сред студентите в университета Makerere в Кампала през 90-те години.
„Лесно е, бързо е, удобно е. Освен това не изисква специални умения за приготвяне“, казва Кабуго. „Дава възможност на много млади хора да започнат бизнес и да се издържат.“
С развитието на културата в Уганда rolex също се променя. В Кампала живее голяма етиопска и еритрейска общност, която вече приготвя вариации със shiro – кремообразно пикантно ястие от нахут или бакла.
60 милиона души не могат да грешат
В модерното кафене Endiro Coffee например предлагат rolex, вдъхновен от гръцката салата – със сушени домати, маслини, спанак и сирене фета.
Окело пък експериментира с rolex-пица, при която чапатито се нарязва и смесва с яйца, за да оформи основата.
Ястието вече е излязло извън границите на Уганда и може да се намери в Кения, Руанда и Бурунди. Но именно в Уганда rolex се е превърнал в неофициално национално ястие.
„Няма нищо, което да казва „угандийска кухня“ повече от rolex“, казва готвачът Фати „Шеф Коко“ Райнархц, който предлага собствена версия в ресторанта си в Йоханесбург.
За него rolex е толкова задължителен за кухнята на региона, колкото пицата за италиански ресторант.
„Все едно да имаш италиански ресторант без пица или паста“, казва той.
А що се отнася до евентуалното объркване с луксозните часовници Rolex, Кабуго е категоричен:
„60 милиона души използват това име – какво можеш да направиш? По-скоро трябва да са поласкани, че е станало толкова популярно.“
