Атина, Тива, Рим и други големи градове са оставили след себе си доказателства за своето културно, образователно и политическо господство в структури и артефакти, които съществуват и до днес. Но има и други исторически цивилизации, които също са просперирали, а след това са се изпарили.
Бивша столица на египетски династии, гръцки религиозен и културен център, първата английска колония в Америка и много други - всичко изчезнало безследно.
От векове се носят легенди за тяхното съществуване, докато сравнително наскоро археолозите започнаха да откриват техните отдавна изгубени тайни. Малко по малко изплуват техните неуловими истории, съобщава National Geographic.
Това са най-вълнуващите изчезнали древни градове
Плодородни метрополиси в долината на Инд
Цивилизацията от долината на Инд, равна по сила на Месопотамия и Египет, царува между около 2500 г. пр.н.е. и 1700 пр.н.е. на територия, която днес се намира основно в Пакистан на Индийския субконтинент.
Месопотамия и Египет се развиват с течение на времето, завоеватели и завоювани, сливайки се с други култури. Но цивилизацията от долината на Инд - най-голямата от трите, рухва и изчезва. Никой не знае защо.
Хората от долината на Инд се възползват от силно плодородните земи на заливната низина на река Инд и търговията от близката Месопотамия. Два града - Харапа и Мохенджо-Даро, някога дом на 40 000 до 50 000 души, свидетелстват за тяхната изтънченост и централно планиране.
Тези хора са земеделци, търговци и занаятчии. Културата е със сложна писменост, която остава до голяма степен неразшифрована. Важни нововъведения включват стандартизирани теглилки и мерки и издълбаване на каменни печати.
Такава цивилизация изглежда готова да се разпространи в плодородните райони около нея. Но около 1900 г. пр. н. е. нашественици унищожават великия град Мохенджо-Даро.
И според наскоро анализирани речни седименти в Арабско море, силните мусони по време на замръзване в Арктика може да са изтласкали цивилизацията към хълмовете. Археолозите продължават да копаят, търсейки улики, за да сглобят историята на тази мистериозна култура.
Египетска столица и процъфтяващ търговски център
Богатствата, открити от древния град Танис, разположен в делтата на Нил североизточно от Кайро, включват комплекс от царски гробници, пълен със златни маски, бижута, сребърни ковчези и други съкровища, съперничещи на тези на Тутанкамон.
И все пак малко хора са чували за този грандиозен археологически обект. Читателите на Стария завет може да го знаят като Зоан, където се казва, че Моисей върши чудеса. Днес се нарича Sân el-Hagar, малък, иначе спокоен град.
Но навремето историческият град Танис е действал като столица на Египет от 21-ва династия и богат търговски център много преди възхода на Александрия. И след това изчезва под пясъците, когато реката променя курса си.
Европейските изследователи започват да разкриват части от града през 19-ти век, но най-зрелищните находки се появяват през 1939 г., когато френският археолог Пиер Монте разкрива комплекс от царски гробници, който включва три непокътнати и неотваряни гробни камери.
Въпреки че някои от съкровищата на Танис сега могат да бъдат намерени в Египетския музей в Кайро, а свещено езеро, посветено на богинята Мут, е открито през 2009 г., учените знаят, че има още какво да се открие. Инфрачервените сателитни изображения разкриват още сгради, чакащи да бъдат разкрити.
Влиятелен гръцки град-държава
Древногръцкият град-държава Хелике се налага като важен икономически, културен и религиозен център. Изброен сред съюзниците на Агамемнон в Илиада, от четвърти век пр.н.е. той ръководи Ахейската лига, защитна конфедерация от градове (включително Айго, който съществува и днес). Той дори създава колонии, включително Сибарис, в Южна Италия.
Според историците през 373 г. пр.н.е. Хелике претърпява катастрофа. Говори се, че в продължение на пет дни змии, мишки и други същества бягат от града към по-високи места; след това ударя земетресение, градът се срива в земята и океанът го залива, убивайки всички жители.
Изчезналият град се превръща в легенда, а точното му местоположение не е известно. Много изследователи от 19-ти и 20-ти век, включително Жак Ив Кусто, са го търсили напразно във водите на Коринтския залив. През 2001 г. археологически екип насочи вниманието си към вътрешността на делтата, образувана от реки, вливащи се в залива.
Там най-накрая го намериха: стени, монети и керамика ит 4 век пр. н.е., погребани под вековна тиня. Отдавна изчезналият град, вероятно вдъхновение за приказката за Атлантида, се появи отново. Разкопките продължават и до днес.
Легендарният златен град
Испанските изследователи в Южна Америка чуват за легендата за Ел Дорадо през 1500 г. Казват им, че някъде в Андите местното население Муиска приветства своя нов вожд, като го поръсва със злато от главата до петите и хвърля злато и изумруди в свещено езеро. Вождът е известен като Ел Дорадо - Златния.
Може обаче да има известна истина в легендата. Езерото, споменато в историята на Муиска, може да е Laguna Guatavita, високо в Андите близо до Богота, Колумбия.
Някои златни предмети и бижута са били изкопани от този воден басейн и друг наблизо, но всички опити за източване на езерото и възстановяване на предполагаемите богатства са се провалили. Каквото и съкровище да е потънало там, си остава непокътнато.
Откриха загадъчен град на изчезнала цивилизация, скрит в горите на Колумбия
Изгубена колония с лоша съдба
През август 1587 г. група от около 115 английски колонисти акостира на остров Роаноке, край бреговете на днешна Северна Каролина. Те са водени от колониалния губернатор Джон Уайт и сред тях са неговия син, снаха и в крайна сметка внучката Вирджиния Деър - първото английско дете, родено в Америка.
Няколко месеца по-късно Уайт отплава за Англия за доставки. Когато най-накрая се връща три години по-късно, там няма никой. Няма и следа от борба - единствените улики са думите „Croatoan“ и „Cro“, издълбани в дървен стълб и дърво. Изгубените колонисти никога не са открити.
Откриването през 2012 г. на карта на района „Virginea Pars“, начертана от Джон Уайт, разкрива планове за тайна крепост в края на Albemarle Sound, на 50 мили западно от Роаноке.
Там, на две места, разположени на две мили едно от друго, изследователите откриха множество европейски артефакти близо до индианското село Метакем, които убедително доказват принадлежността им към изчезналата колония от 1587 г.
Само месеци преди това археолог твърди, че е открил артефакти, свързани с изчезналите колонисти на съвременния остров Хатерас, на около 50 мили южно от Роаноке – тогава остров Кроатоан, дом на племето Кроатоан, където те може да са намерили убежище.
Находките включват дръжка на меч, счупени английски купи и фрагмент от плоча за писане, все още изписана с буква. Първата „изгубена“ колония на Америка може да се е разделила и асимилирала в местни села. Археолозите продължават да търсят улики.
