За мнозина закуската на бюфет е една от най-важните части на престоя в хотел. И когато тя не отговаря на очакванията, това може да бъде разочароващо.
Добрата новина е, че ключовите фигури в хотелиерската индустрия са наясно с това и работят усилено зад кулисите, за да гарантират, че закуската в хотелите е вкусна, разнообразна и вълнуваща.
MailOnline разговаря с двама такива експерти, за да разбере какво прави една хотелска закуска перфектна. Това са Карло Мартино, главен готвач в Hyatt Regency London - The Churchill, и хотелиерът Даниел Педрески, изпълнителен вицепрезидент на Park Plaza Hotels.
Те разкриват как проектират менюто, ключовите признаци на успешната закуска, ястията, които не трябва да се сервират сутрин, реда на хранене и защо бобът никога не трябва да бъде поставян сред другите ястия.
Какво прави идеалната закуска?
Даниел обяснява: „Закуската е една от най-важните услуги, които хотелът предлага. Изключително важно е да бъде перфектна и да включва разнообразни опции, които да удовлетворят всеки вкус.“ Според него, това означава „старателно подбрана комбинация от разнообразие, стил на обслужване, локация, атмосфера и гъвкавост“.
Карло подчертава важността на разнообразието: „Ние се грижим за гости с различни предпочитания и трябва да сме сигурни, че закуската отговаря на нуждите на всеки. Нашето меню отразява това – от азиатски ястия като пържен ориз и пак чой до арабски опции като питка, хумус, маслини, туршии, шакшука и други халал ястия. Разбира се, предлагаме и класическа английска закуска.“
Признаци за перфектен бюфет
Даниел казва, че перфектният бюфет трябва да бъде „старателно подреден“. Той обяснява: „Предвиждането на популярността на определени храни е важно, за да се уверите, че готвачите приготвят достатъчно, за да може контейнерите да се зареждат редовно, без гостите да чакат.“
Карло добавя: „[Като готвач] знаеш, че си направил нещата както трябва, когато виждаш усмивките, чуваш комплиментите и най-вече, когато гостите се връщат за още. Добре изпълнената закуска не е само въпрос на разнообразие и качество, а на създаване на преживяване, което оставя трайно впечатление.“
Предупредителни знаци
Според Даниел, „позиционирането на храните“ е показател за това, колко мисъл е вложена в бюфета. „Ако топли и студени храни са поставени заедно, температурата им ще е по-малко консистентна. Продукти като боб трябва да са в края на линията, а не в средата, за да не се разлива върху другите ястия и да не ги замърсява.“
Карло добавя: „Отпадъците са един от най-ясните индикатори за слабо изпълнен бюфет. Те показват, че има дисбаланс между разнообразието на предлаганите ястия и предпочитанията на гостите.“
Той отбелязва още един признак за неуспешния бюфет: „Лошата организация на потока около бюфета е знак за проблеми. Никой не иска да прекарва сутринта си в дълги опашки, особено когато бърза за полет или среща.“
Задължителното ястие
Карло казва: „Всяка закуска трябва да включва хубави, пухкави бъркани яйца – но не просто обикновени. Вярвам, че обогатяването им с малко заквасена сметана и поръсени с фино нарязан див лук придава перфектния баланс между кремообразност и леко кисел вкус. Това класическо и просто ястие може да зададе тона за останалата част от храненето и е задължително за всяка закуска.“
Но Карло не се спира само на класиката. Той споделя, че една от „най-вълнуващите добавки“ в менюто на хотела е „домашна протеинова топка“ с кокос, фурми и фъстъчено масло, която бързо се превръща в хит.
За Даниел, добрият бюфет трябва да включва „селекция от приготвени на място ястия като яйца, бекон, наденица и хашбраунс, заедно с по-леки континентални опции като сладкиши, зърнени храни, плодове и кисело мляко“, както и „фалафел, самоси и ориз“.
Най-неподходящото ястие
Карло отбелязва: „Докато вярвам, че едно красиво пушено сьомга заслужава мястото си на всяка закуска, други видове риба, като маринована херинга или пушен палтус, са прекалено силни за сутрешния вкус. Закуската трябва да предлага вкусове, които допълват изживяването, без да претоварват сетивата.“
