В света има 196 суверенни нации и 196 национални знамена.
Но един цвят рядко се вижда на някое от тях.
Лилавото е царственият цвят. През 16 век в Англия кралица Елизабет I забранява на всеки, който няма непосредствена връзка с кралско семейство, да го носи.
Принс го прие като свой основен цвят. От гроздето (което е лилаво) се прави вино, а виното се пие от царе…
Тези асоциации са до голяма степен позитивни за цвета, но защо не виждаме държави, които да го използват в своя национален флаг?
Според After Skool всичко се свежда до разходи.
Първите лилави багрила са направени през 19 век от много специфичен вид охлюв от Средиземно море. Но процесът за добиването е много по-трудоемък – необходими са 10 000 охлюва, за да се получи само един грам лилаво багрило.
И така, лилавото става цвят, запазен предимно за невероятно богатите и просто не е рентабилно да се налага масово, както и да се произвеждат куп знамена със скъпия цвят.
„Пренеси ни, Господи“ – най-опасният път в Русия, който трябваше да бъде затворен
Нещата се променят през 1856 г., когато Уилям Хенри Перкин открива начин за синтетично оцветяване на лилаво, без охлюви. Това значително улеснява производството на багрилото в насипно състояние и бавно, но сигурно цветът става достъпен и за масите.
Разбира се, има няколко държави, които избират да поставят лилаво на националния си флаг, но при всички тях това се случва след началото на 20 век.
