Последният член на племе от коренното население на Бразилия, което не е влизало в контакт с цивилизацията, е починал. Това съобщиха властите в страната, цитирани от Би Би Си.
Мъжът, чието име не се знае, е живял в пълна изолация в последните 26 години. Той беше известен като „човекът от дупката, защото копаел дупки и използвал някои от тях за лов на животни, а други за скривалища.
Племето, което яде враговете си и спи на черепите им, затри сина на Рокфелер 18+
Тялото му е открито на 23 август в хамак пред сламената му колиба. Не е имало следи от насилие.
Човекът е последният представител на местното племе, чийто последни шест члена бяха убити през 1995 г. Групата е живяла в региона Танару в щата Рондония на границата с Боливия.
Смята се, че по-голямата част от племето е избита през 70-те години при набези на фермери, които искали да разширят земите си.
Предполага се, че Човека от дупката е бил на 60 години и е починал от естествена смърт. Няма следи, които да посочват нахлуване на негова територия или проникване в дома му. Въпреки това полицията извършва разследване.
Според конституцията на Бразилия коренните жители имат права над своите традиционни земи, затова тези, които искат да им ги вземат, ги убиват.
Човека от дупката е наблюдаван от бразилската агенция по въпросите на коренните жители от 1996 г. насам.
През 1998 г. представител на агенцията успява случайно да го заснеме в джунглата. На кадрите си вижда как той сече клоните на дърво с нещо като брадва.
Оттогава той не е бил засичан, но агентите са намирали негови колиби, построени от слама, и дълбоките дупки, които е копаел. На дъното на някои от тях имало заостени колове и затова се смятало, че те са капани за лов на животни.
Без сапун, препарати и дезинфектанти – как това племе се опази на 100% от Covid-19
Открития в колибите говорели за това, че той засаждал царевица и маниока и плодове като папая и банани.
Над 240 коренни племена има в Бразилия и много от тях за заплашени от нелегални миньори, секачи и фермери, които се приближават до техните територии.
