„Можете да постигнете всичко, което искате“ или „Оставете скучната си работа и пътувайте“ – често четем подобни призиви от социалните мрежи. Много хора тайно завиждат на блогърите пътешественици – хората, които са превърнали пътуването в своя работа и които след това ни дразнят с изумителни снимки и видеа от целия свят.
Но какво се крие зад тези яки снимки? Наистина ли животът им е толкова страхотен и те действително ли са толкова щастливи, колкото изглеждат?
Животът на известните пътуващи блогъри си има и тъмна страна. За много неща те не говорят.
Вижте какво признават само някои от създателите на най-известните блогове и сайтове за пътуване за мрачната страна на живота, който водят.
1. Липса на стабилен приход
„Общото правило е, че не трябва да очакваш никакви пари през първата година. Повечето рекламодатели – агенции или туристически компании, не работят със сайтове, които са на по-малко от година. Защо? Още не сте се доказали като инвестиция, която си заслужава.
Но дори опитните блогъри нямат финансова стабилност. Понякога печеля много пари, а понякога съм разорена. Важно е да имате спестявания и да планирате разходите си разумно“, споделя блогърката Кейт МакКъли.
„Губите пари поне през първата година. Пътуване, екипировка, нощувка – всичко струва пари. Едно от нещата, за които съжалявам най-много, е че не спестявах пари преди да се отдам изцяло на туристическия си блог.
Толкова много неща, които можеха да ми помогнат да пътувам до нови места, да си подобря блога и качеството на снимките и видеата, дори маркетингът, струват пари“, казва Дженифър О‘Брайън.
2. Това е работа 24/7, не просто няколко часа на ден
„Повечето хора си мислят, че всичко, което правя е да пътувам и да пусна 1-2 съобщения в блога си. Това е много далеч от реалността. Никога не съм работила по усърдно в живота си. Когато започнах, работех по 12-14 часа на лаптопа си. Напълно посветих времето и енергията си на създаването на уебсайта си и това да го превърна в бизнес.
Да управляваш туристически блог е много повече от това просто да пишеш публикации. Остатъкът от времето отива за отговаряне на стотици имейли на ден, преговори с потенциални рекламодатели и клиенти, редактиране на снимки, създаване на видеа и поддържане на контакти с последователи и други блогъри“, обяснява Нели Хуан.
„Блогърството за пътешественици е много конкурентен бранш и за всеки клик се води тежка битка. Струваше ни сълзи и пот да увеличаваме трафика всеки месец“, споделят двойката блогъри Илейн и Дейв.
3. Те виждат света през обектива на камерата и са завсими от технологиите
„Съпругът ми е една измъчена душа. Всяка секунда от неговите пътувания има цел. Трябва да направи най-добрите възможни снимки, където и да се намираме. Не ни е разрешено да започнем да ядем или пием докато ястията не се снимат, защото в крайна сметка снимките правят статията.
Може и да се смея, когато катери стени, лежи на земята пред изоставени руини или ме кара да стоя сама в тъмното, чакайки слънцето да изгрее“, разказва Илейн.
Когато очакванията се разминат с реалността – супер нелепи туристически СНИМКИ
„В чакалните на летищата и самолетите е най-зле. Да снимаш тези две неща се изисква изключителна увереност. Докато всеки си седи тихо и си гледа работата, ние минаваме през чакалните и самолетите, снимайки всичко интересно.
Безброй пъти са ме питали за пръв път ли пътувам и дали искам да ни направят снимка. Не, благодаря – просто искам да снимам седалката, храната и салона. Животът е труден, когато обикновените пътуващи те гледат все едно си луд“, добавя тя.
„Пътувам с цял куп скъпа техника: камери, лаптоп, допълнителна батерия, зарядни. Това означава, че нося раница от 10 кг навсякъде, което може да бъде много изнервящо. Освен това трябва да внимавам къде отсядам и къде оставям нещата си, за да не ми ги откраднат.
Винаги ми трябва интернет и, когато няма уай-фай на някое отдалечено място, се изнервям много“, оплаква се Нели Хуан.
4. Дългите и интересни блогове често остават незабелязани
„Обичам да пиша. Предполам трябва да каже, че не обичам да влизам в общата матрица на пътуващите блогъри. Интернет пространството на блогърите е пълно със статии като „Топ 10 неща, които да правите в (сложете тук име на град)". В наши дни блоговете имат за цел да запълнят определена ниша.
Има толкова много правила, които да се следват. Един пост трябва да бъде стегнат, но да има определен брой думи, да бъде написан в определен формат, да има полза за читателя, но също и да забавлява... дрън-дрън-дрън. Съдържанието няма душа, нито истинско чувство или емоция“, оплаква се създателката на сайт Анна.
5. Те трябва да направят истинския живот да изглежда много по-хубав, отколкото е в действителност
„Наскоро имах видеочат с пътуващ блогър в чужбина. Тя беше в края на изтощително пътуване и страдаше от липса на сън, от стрес и умора. Когато си казахме „довиждане“, тя се опасяваше, че е получила хранително натравяне и изглеждаше сякаш отчаяно има нужда от почивка.
На другия ден се събудих и видях снимките, които беше пуснала в социалните мрежи. На снимките тя сияше и изглеждаше сякаш имаше завидно пътешествие.
Това същият човек ли беше, с когото говорих предната вечер? Да показваш идилична реалност, независимо какво всъщност се случва, е станало неразделна част от играта на блогърите“, разкрива журналистката Ники Варгас.
6. Трудно им е да поддържат стабилна комуникация с близките и роднините си
„Изгубихме връзка със семейството и приятелите си. Племенниците ни пораснаха и ние пропуснахме всичко. Това време никога няма да се върне. И въпреки че има неща като Фейсбук и Скайп, които ни позволяват да си говорим редовно, нищо не е по-добро от човешкия контакт“, казват двойката блогъри Дейв и Деб.
7. Сериозна връзка? Забравете!
„Овсен че не мога да се задържа на едно място достатъчно дълго за срещи, много ми е трудно да обясня на хората какво правя на първа среща. Обичам да говоря за работата си, но е толкова разсейващо. Ако само обяснявам какво правя, не мога да науча много за другия човек.
Срещнах и бивше гадже по време на пътуване, пробвах и се провалих в още по-трудната връзка от разстояние“, признава Джен от блог за жени пътешественици.
„Когато срещнеш някого, когото харесваш, в чужда държава, винаги си мислиш за това – един от нас трябва да си тръгне. Можете да имате зашеметяващ романс за няколко дни или да решите да пътувате заедно за известно време, но това усещане, че времето ви изтича, е ужасно.
Ако решите, че искате нещо дългосрочно, неизбежно единият от вас трябва да заживее на ново място или трябва да се премести в другия край на света, за да можете да живеете заедно“, посочва Виктория Бредууд.
8. Спомените от пътуванията започват да избледняват
„Когато човек си вземе почивка от работата, той я чувства вълнуваща и специална. Има нещо, което да очаква с нетърпение. Но изведнъж, когато пътувате през цялото време, се губи това специално усещане. Започвам да приемам нещата за даденост.
Нещата започват да ми изглеждат еднакви. Виждала съм толкова много църкви, водопади, залези и храмове, че всички започват да се сливат в едно.
Предполагам, пристрастеността към пътуването може да се сравни с всяка друга зависимост. Нещата носят все по-малко удоволствие и изведнъж имате нужда от още и още, за да се получи същото вълнение“, казва Бредууд.
Секс на открито, садо-мазо и нудистки плаж – това е курорт само за възрастни СНИМКИ 18+
9. Измъчващото чувство на несигурност и носталгия
„Трудно е да живееш в куфара си. Опаковаш, разопаковаш, отсядаш в хостели и хотели, резервираш полети, планираш автобусни маршрути, гледаш карти... Всичко това е изтощително.
Понякога искам просто да не ми се налага да мисля за нищо. Искам да работя на компютъра си, да си сготвя нещо свястно вкъщи, да отида на фитнес и нищо друго. Искам да мога да сложа сгънати дрехи в гардероба, вместо да живея с една чанта.
Искам да мога да се пера вкъщи, вместо да търся навън къде да стане това. Искам постоянно място, където да стоя. Някъде, където да прекарам поне един месец“, признава Бредууд.
