По принцип хората не обичат много да слушат за негативни туристически преживявания. Те обичат да си представят мечтаната дестинация така, както я показват в рекламите и картичките. Но колкото и да не ни се иска, всяко място си има своята тъмна страна и по-добре е да я видим предварително.
„В Индия имаше толкова неща, които ми харесаха, и това се вижда около 1 млн. снимки, които направих, докато бяхме там. НО... Индия беше нещо, което не бих препоръчала за повечето пътешественици. Всъщност, ако ме срещнете лично, ще ви кажа точно това: „Индия е за много опитни пътешественици, които са подготвени за определени неща, които най-вероятно ще се случат“, разказва американката Даяна в блога си happilyevertravels.com.
Пътешествие с легендарния влак, който се движи в морето ВИДЕО
„При мен са идвали семейства да ме питат дали е уместно да водят деца и млади момичета в Индия и, въпреки че не съм живяла там, за да работя, и разбирам, че преживяванията им може да са различни от моите, им отговорих с „не“.
Повтарям, това не се случва с всички, но съм разговаряла с много хора (най-вече защото част от мен имаше нужда да говори за това, което ми се случи) и повечето жени, които са били в Индия, споделят подобен опит.
Ако възнамерявате да отидете в Индия, но не сте сигурни какво да очаквате или не сте сигурни дали изобщо да слагате страната в списъка си, следващата информация вероятно ще ви помогне да вземете решение.
Хаос и шум
Противно на това, което много хора вероятно си мислят, с Джейк (съпругът ѝ – бел. ред.) не пътуваме постоянно и, когато го правим, имаме нужда от време за почивка и разпускане след обикаляне по цял ден. Това, обаче, определено не е нещо, което може да се открие в Индия.
Дори когато бяхме в Airbnb квартирата си, имаше постоянен шум. Клаксони, бучене, музика, крещене и т.н. Нямаше да разбера защо се чувствам толкова напрегната докато не си тръгнахме от Индия и вече усетихме истинска тишина.
Сексуални посегателства
Основна причина, поради която започнах да правя блог, е защото аз самата ги чета много. Затова, когато отидох в Индия, знаех, че е много вероятно да ми посягат и исках да съм психически подготвена.
Въпреки че отидох подготвена, бях шокирана колко несигурна се чувствах, въпреки че Джейк беше до мен.
В общи линии, в Индия има милиони хора и в тълпата може да е много трудно да разбереш кой те пипа. Джейк можеше да е точно до мен, но човекът, който ме пипа, изчезваше за секунди и нямаше никакъв шанс да го намеря в грамадната тълпа.
По принцип на път обичам да ходя там, където са местните хора. В много случаи това са улични пазари, храмове и будки за улична храна, но в Индия никой от нас не се чувстваше достатъчно спокоен да обикаля тези места много дълго.
Фестивалът Холи
Вината беше моя, бяха ме предипредили за този фестивал, но аз исках да го направя по най-традиционния начин в най-традиционния възможен град. Помислих си, че вече съм пътувала достатъчно по света и мога да го направя както трябва.
Празникът Холи, известен и като Фестивал на цветовете, се празнува веднъж годишно (макар че може да трае повече от един ден) като се хвърля цветен прах във въздуха и върху хората. Разбира се, има и още, но това е в общи линии.
За нещастие това преживяване не се оказа такова, каквото очаквах. Това не е фестивал, който ще препоръчам на който и да е пътешественик да посети.
Въпреки че вече го знаех, все още исках да го направя. Джейк и аз отидохме до Вриндаван – града, известен с празнуването на Холи. Бяхме планирали да отидем до няколко храма и части на града, за да гледаме и да участваме в празненството, но първо се отправихме към най-известното празненство в храм Банке Бихари. Още пред храма се чувствах некомфортно.
Първоначално си мислех, че цветовете се хвърлят във въздуха, но вместо това бях обградена от 15 млади индийци, опитващи се да ми набутат цветове в носа и устата. Не можех да дишам и бях обградена от толкова много хора. Ако имате клаустрофобия или някакво безпокойство, ще разберете.
Въпреки това отидох в храма със съпруга си, когото не нападаха толкова, колкото мен, и там имах едно от най-ужасните преживявания в живота си. Бях дърпана няколко пъти, разделена от съпруга си и почти не можех да мръдна.
След това решихме да пропуснем останалата част от фестивала, което означаваше да останем вътре през цялото време. Дори когато излизахме само да си купим нещо за ядене и да се върнем, някой мъж буташе цветен прах директно в носа и устата ми.
Може би някои хора могат да се забавляват в такава ситуация и, честно, иска ми се и аз да можех, но за мен изобщо не беше забавно.
Селфита
В Индия, ако изглеждаш различно (най-вече ако си бял и млад, но това е, което аз видях), стотици хора ще искат да си правят селфи с теб.
В началото си помислих, че е смешно и супер уникално преживяване. Бях в един храм в Ню Делхи и около мен започна да се образува опашка и съвсем скоро мина половин час, в който позирах за селфита.
Първоначално нямах против, но после започна да става страшно. Мъжете използваха претекста за селфи, за да се приближават твърде близо или да започнат да ви казват да се усмихвате и да гледате по определен начин на снимката.
Имаше един мъж, който ни следваше извън храма и ме помоли за пети път за селфи. Обърнах се и казах: „Не, помня те, направи си достатъчно“. Той не спря да върви след мен и да пита. Тогава един възрастен индиец дойде с бастун и започна да го удря и да му казва да ме остави намира.
Да ви следят
Много пъти в Индия бях следена, включително и този случай около храма. В Агра Джейк и аз отидохме до известно място за наблюдение на Тадж Махал. Бяхме чули, че може да е трудно да се стигне до там и че може да се наложи да подкупим някого, за да ни заведе.
Когато стигнахме там, имаше мъж, който чакаше със семейството си. Има случаи, когато при пътуване изведнъж имам наистина лошо чувство, без да знам защо. Това беше един такъв случай.
Мъжът ни заведе до мястото, където имаше още около 15 туристи, чакащи да видят залеза зад Тадж Махал. По някаква причина, дори след като ни показа къде да отидем, той не си тръгваше. Искаше селфи след селфи и не спираше да се доближава и да ме пипа все повече всеки път.
Казах му, че не искам повече, но Джейк и аз имахме много неприятно чувство и не искахме да го ядосваме още. Той започна да става по-агресивен и ме караше да си правя селфита с децата му и с един мъж, който беше довел до мястото.
Може да звучи като нещо безобидно, но фактът, че и двамата се почувствахме неспокойни ме накара да мисля другояче. Най-накрая той ни остави, но застана в края на мястото, откъдето трябваше да минем, за да се приберем. Попитах друг турист дали може да върви с нас, на което той се съгласи. Но въпреки че вървяхме към вкъщи по оживен път, един мъж спря мотора си точно пред нас. Той си тръгна чак след като момчетата му се накрещяха.
Индия или друго място?
Срещала съм много хора, които обожават Индия. Въпреки че и те са имали преживявания като моите, те намират начин да ги преодолеят или положителните страни да надделеят над отрицателните.
За мен Индия беше нещо, което много исках да видя. Беше много по-различно от всички други места, които съм виждала, и все още мисля, че си струваше да отида. Но мисля, че ако сте някой, който пътува рядко, може би е по-добре да сложите Индия в дъното на списъка си с дестинации.
Знаете ли кои всъщност са най-големите градове в света
Туристически групи
Докато бяхме в Индия имаше много възрастни пътешественици, които пътуваха в група. Дочух много от тях да си говорят за преживяното и всичко беше положително. Но аз не пътувам по този начин, защото е много скъпо.“
