Днес си спомних момент от живота си, когато моята китайска приятелка ме покани в дома си на закуска със семейството си. Тогава изминаха само 2 месеца, откакто се преместих в Поднебесната, пише българин в социалните мрежи. Това време не ми беше достатъчно, за да се адаптирам напълно към новата храна.
Хранех се предимно с европейска храна. Китайската храна не ми отиваше заради изобилието от олио и люти подправки.
По съвет на китайските учители веднага намерих нови местни приятели, които да практикуват комуникация. Един от тях ми изпрати официална покана от семейството за закуска. Изпратиха адреса, метростанцията и ми казаха да съм в дома им до 9 часа сутринта.
Пристигнах навреме. Предварително си купих десерт и кафе, качих се в апартамента и седнахме на масата.
Древните японски тунели Тункарарин
Преди да покажа снимката, искам да посоча един факт за манталитета на китайците. Те са много гостоприемни и за чужденците обикновено приготвят огромно количество храна.
Отначало бях шокиран. За мен закуската е лека храна. Например омлет с домат и препечен хляб, каша или палачинки. Това, което китайското семейство донесе на масата, съвсем не отговаряше на очакванията ми.
В чиниите имаше юфка с бульон и свинско месо в сладък сос. Отделно в друга чиния също имаше юфка с нахут и кайма с неизвестен произход.
Мислех, че това е всичко, но след това ме очакваше друга изненада...
Тогава се отказах. Моята доброта няма граници, но не мога да тъпча храна в себе си. Последното хранене беше покълнала оризова юфка и свинска наденица.
Лошин – лековитият остров в Адриатическо море
Забелязах, че в Китай просто обожават свинското месо. То е навсякъде! Какво да кажа, след като дори се яде за закуска.
Благодарих на новите си приятели и напуснах къщата им. Едва ли ще забравя тази закуска...
