Този материал не е за слабонервни вегетарианци. Пътешственичката Сайди разказва за най-ужасните ястия, които е пробвала по време на нейните пътувания с идеята, че това са местни деликатеси.
Едно от нещата, които тя никога няма да забрави, са очи от овен, бульон от кръв и пениси от бик, които ѝ сервирали за закуска. Какво още е опитвала тази пътешественичка?
Накрай света! Какво кара хората да отсядат в най-забутания хотел на планетата
Тя разказва, че веднъж ѝ се наложило да помага на известния готвач Дейвид Джордж Гордън да приготвя кетъринг за мероприятие в Ню Йорк.
Той бил привърженик на необичайната кухня, както и автор на много кулинарни книги, сред които и "Да изядеш бръмбар". Сайди разказва,ч е обичал да експериментира с необичайни съставки, сред които паязци и щурци.
Задачата на Сайди била да обработи десетки гигантски попови прасета така, че да изглеждат поне малко привлекателни за ядене.
В продължение на три часа тя завила около сто големи късчета с попови прасета в бекон, добавяйки в средата на всеки късче ананас.
Накрая се наложило да опита от "творението" си.
Сайди разказва, че беконът наистина й се получил божествен, но в средата поповото прасе хрускало неприятно. Все пак, опитвайки докрай, тя го сдъвкала, но вътрешностите му съвсем не били вкусни. Младата жена описва това като загнил картон.
В същия този ден Сайди трябвало да наблюдава как Дейвид Гордън приготвя тарантули. Тя признава, че дори и гърбът й настръхнал, когато видяла как десетки неподвижни паяци лежат неподвижно на плота.
Дейвид Гордън замразявал тарантулите в началото, след което отстранявал вътрешностите им, а после започвал да пърли косъмчетата им със специален поялник.
Готвачът разкрил, че точно косъмчетата на тарантулите предизвиквали раздразнение на стомаха и ако не се подготвят по подходящ начин, резултатът водел до хранително разстройство.
Накрая Гордън панирал паяците и ги пържел във вряла мазнина.
"Трябва да призная, че те не са лоши на вкус, но просто не можех да мисля за това КАКВО ям. Слава на Бог, нямах никакви неприятни усещания", признава Сейди.
Тя разкрива и още от опита си: "Когато съм на гости, ям каквото ми дадат. Но след посещението ми при племето Масауи в Танзания си казах, че е крайно време да се откажа от това правило.
Искате да се почувствате като обикновен индиец? Ето какво да ядете и пиете на улицата
Дадоха ми чашка с бульон от кръв. Димящата и топла течност имаше зеленикав цвят. Някой от племето любезно ми подсказа, че бульонът е смесен с жлъчката.
Масауи се усмихваха, докато ме гледаха как ще отпия от този бульон, а аз до последно си мислех, че си правят отвратителна шега.
Всички гледаха как отпивам от чашата. Течността беше много горчива с гнил вкус. Според тях тази напитка трябваше да ме дари с отлично здраве, но на мен ми се доповръща още след първата глътка.
Това беше, наистина, много запомняща се вечеря", разказва пътешественичката.
Но с това нейните гастрономически опити не приключват.
"В Исландия опитах няколко местни деликатеси, сред което беше ферментирало месо от акула. Приготвя се по следния начин - тлъстото месо се затваря в кутия за шест - девет седмици.
След това месото се увесва за няколко месеца, за да изветреят токсините.
Купих си съвсем малко парченце от тази акула в исландския Fish & Chips в Рейкьявик.
Четири малки парченца ми струваха 5 лири. Сервитьорът ме посъвтва да ги полея с шнапс Brennivin.
Но аз отказах и реших да опитам просто така. Миришеше не чак толкова лошо, сосът маскираше отвратителния вкус. Но все пак беше отвратителен. Напомняше риба с примеси от амоняк.
Не пих шнапс, но изплакнах устата си с гореща вода с лимон. И все пак, този ужасен вкус ме преследваще през целия ден", разказва Сайди.
Тя разказва, че Исландия предлага на пътешествениците и още нещо необикновено. Повечето кафенета включвали в менюто си и морски птици - пържени или приготвени на скара.
В известния ресторант Fiskmarkaourinn в Рейкявик Сайди си поръчала чиния с пингвин.
"Сервираха ми птицата много красиво аранжирана със запечен лук. Независимо от това да изям месото с кървав цвят, което припомняше на вкус дроб, бъбрек или патица, не беше лесно.
Просто бих предпочела да срещна пингвина в природата, а не върху чинията ми."
Но опитът на Сайди не свършва дори и тук.
"Аз съм фен на мартинито, но един път точно този коктейл просто ме раздразни. Беше по време на мероприятие, организирано от Клуба на Изследователите.
Тогава ми сервираха чаша мартини, но вместо маслина, в нея плуваше... овче око. Беше нанизано на клечка с маслина и маринован лук, което го правеше поне малко по-апетитно.
Вече бях изпила чаша уиски и се чувствах достатъчно смела, за да опитам. Отхапах... И веднага осъзнах, че по-добре да не бях правила това.
Отвратителен вкус, затова и веднага трябваше да изпия допълнителна чаша уиски, за да промия ужасния вкус."
Миналата година Сайди пътува с кораб по Арктика. Тогава посещава общността на местните инуити, за да разбере повече за живота им.
"Вносът там е изключително скъп. Затова и там основният източник на храна се явява ловът и риболовът. Нашият местен гид Тед Ирник купи късче нарвал (вид зъбат кит) в един от магазините на Канадската територия за 20 долара.
Той обясни, че местните ядат това месо в суров вид, с маста и кожата. За тях това бил изключителен източник на желязо и белтък. След като го разряза, реших, че ще го опитам.
Но това съчетание на месо, мас и кожа беше толкова плътно, че не успях да го сдъвча. Миришеше дори не лошо, припомняше ми даже риба тон, но просто не успях да го приема.
Но пък Тед беше доволен от придобивката си и топеше рибата в соев сос", разказва пътешественичката.
И ако си мислите, че има предел, не, няма. Сайди си спомня и друго кулинарно преживяване.
"Веднъж на Фарарските острови ми сервираха всички деликатеси от местната кухня в известния ресторант Кокс.
Това е единственото заведение в страната, което претендира за звезда Мишлен, а в менюто му от 19 ястия са включени такива "специалитети" като супа от вкисната треска или пикочен мехур от треска.
Но най-гадното изпитание за стомаха ми беше сурова китова мас. Чинията с полупрозрачната китова мазнина беше поднесена с купчина зелени листа. Можах само да опитам тази воняща мас", споделя опита си Сайди.
Коментирай