През 1973 г. полските национални новини бяха изпълнени с вълнение, тъй като археолозите се готвеха да отворят гробницата на почитания полски монарх Казимир IV Ягелон, съобщава Popular Mechanics. Отбелязва се, че въпреки че държавата строго ограничи достъпа до древни паметници, архиепископ Карол Войтила от Краков (бъдещият папа Йоан Павел II) даде на изследователския екип специално разрешение да влезе в криптата на краля, който царува до смъртта си през 1492 г.
Само няколко дни след откриването на гробницата, четирима от 12-те изследователи, влезли в криптата, починаха. След 10 седмици този брой скочи на 10. В крайна сметка, в рамките на няколко години, 15 души, които са били или вътре в гробницата, или са работили с тялото в лабораторията, починаха.
Интересното е, че съвременният мит за „проклятието на мумията“ възниква през 1922 г. с откриването на гробницата на Тутанкамон. След смъртта на ръководителя на експедицията лорд Карнарвън само пет седмици след влизането в известната гробна камера на египетския фараон, обществеността се убеждава, че мястото е прокълнато. Смъртта на Карнарвън често се приписва на странна комбинация от ухапване от инфектиран комар и пневмония, но медицинската общност остава неубедена.
Проучване от 2003 г., базирано на анализ на симптомите му, заключава, че фатална инфекция, причинена от инвазивната гъбичка aspergillus – вдишана директно от гробницата – „остава възможна“.
Несъзнавайки за възможността за гъбично замърсяване от 1922 г. насам, полските изследователи уж са се шегували с проклятие, преди да влязат в криптата на крал Казимир Ягелон в параклиса на кралския замък Вавел през 1973 г. Това обаче губи хумора си, когато броят на жертвите започва да нараства.
Проучване от 2015 г., публикувано в Journal of the Air & Waste Management Association, взема проби от въздуха и повърхностите в няколко крипти, включително Вавел и други в Полша. Авторите пишат: „Броят на гъбичките в криптата надвишава препоръчителните граници на професионална експозиция. Работниците в криптите трябва да са наясно с тези опасности“.
Важно е да се отбележи, че погребалните ритуали от онова време значително са улеснили растежа на смъртоносни гъбични спори. Крал Казимир IV Ягелон, роден през 1427 г., първо става велик херцог на Литва през 1440 г., а след това крал на Полша през 1447 г. Смятан за един от великите крале на епохата, той допринася за статута на Полша в Европа по време на управлението си.
Умира на 65-годишна възраст през 1492 г. Дните след смъртта му са изключително горещи и тялото му вече се е разлагало, когато е било покрито с плат и погребано в обикновен дървен ковчег.
Когато изследователите отворили гробницата близо 500 години по-късно, на 13 април 1973 г., ковчегът вече бил изгнил, но гъбичките продължавали да растат. По-късен анализ на проби от гробницата на Казимир разкрил гъста смес от гъбички, включително Aspergillus, Penicillium rubrum и Penicillium rugulosum. Тези спори обикновено причиняват треска и възпаление. Но когато се вдишват в огромните концентрации, открити вътре в запечатаната гробница, този гъбичен коктейл става смъртоносен.
Отбелязва се, че ако имунната система на жертвата е отслабена от друга инфекция, гъбичките могат да колонизират дълбоките слоеве на белите дробове, превръщайки алергичноподобните симптоми в фатално състояние, което може да се развие за няколко дни или да се развие неоткрито в продължение на много години.
