Чудните мостове, са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.
Феноменът се намира по пътя от шосето Асеновград-Смолян, на 39 км от Асеновград, както и на 70 км от Пловдив и 220 км от София.
Големият мост е дълъг почти 100м, а на места достига 15м ширина. Състои се от три арки, като най-голямата достига до 45м височина. На 200м по течението на реката ще видите и малкия мост.
Той е дълъг около 60м, а височината му достига 50м. Неговата арка се извисява на 30м в небесата. След него идва ред и на съвсем малкия трети мост, който представлява понорна пещера (т.нар. губилище). Водите на река Еркюприя се губят в нея и се появят отново на повърхността след 3км.
Знаете ли къде е Мраморното езеро? Водата в него е дъждовна
Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводна в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста.
Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири.
Едно време в землището на село Забърдо имало много пастири. Един ден, за тяхна зла участ, ненадейно се появил змей, който започнал да изяжда стадата им, ден след ден. В продължение на дълги години пастирите не можели да се оттърват от змея, а той продължавал да избива стадата им.
Един ден обаче на тях им хрумнало как да надхирят змея. Натоварили едно клето магаре с прахан (дървесна гъба, която служи за запалване на огън ) и го запалили, като го изпратили към змея.
Змеят без да се замисли глътнал запаленото магаре, като се усетил змеят, обезумял. Хукнал да бяха и се чудил как да се спаси, накрая намерил една дупка в земята и се опитал да влезе. Тялото му отворило пролука, но така змеят се заклещим там и загинал. След години костите на змея изгнили, но огромните скални мостове останали завинаги.
