Разположен в сърцето на Централна Азия, Каракалпакстан е „стан в рамките на един стан“ - автономна република в Узбекистан, която граничи с Туркменистан и Казахстан. Дом на коренното население Каракалпак, пустинната провинция доскоро беше доминирана от Аралско море – огромно вътрешно езеро, което обаче вече е свило до малка част от първоначалния си размер.
Считано за едно от най-сериозните екологични бедствия на съвремието, бързото изчезване на водите на Аралско море стимулира усилията за опазване тук, което води до нарастващ интерес към Каракалпакстан като дестинация за екотуризъм.
Посетителите от своя страна също започнаха да търсят културните съкровища на региона. „Крепостите в пустинята Хорезъм и некрополът Миздархан тук са сред най-впечатляващите археологически обекти в цяла Централна Азия“, каза пред Би Би Си Софи Иботсън, съавтор на Пътеводителя на Брад за Каракалпакстан, първия пътеводител в региона.
„Иначе музеят Савицки в столицата Нукус с основание е известен като „Лувъра на степта“. (Музеят съдържа втората по големина в света колекция от руско авангардно изкуство заедно с археологическите и етнографските галерии на Каракалпак.) „За безстрашния пътешественик това е земя с изключително разнообразие, както по отношение на пейзажи, така и на преживявания", казва тя.
Каракалпакстан някога е бил част от исторически регион, известен като Хорезъм, чийто народ е построил огромни крепости от кални тухли по границите си като защита от номадски нашественици. Повече от 50 от техните пустинни замъци са оцелели, включително Аяз Кала, който датира от 4-ти век пр.н.е. и се състои от две крепости на върха на хълма и по-нисък гарнизон. Едно забележително откритие тук са останките от древен храм на огъня, за който се смята, че е бил олтар на зороастрийците, почитащи огъня. (Зороастризмът е бил практикуван в Каракалпакстан преди пристигането на исляма през 8-ми век.)
До началото на 20-ти век много каракалпакски семейства живеели в юрти: преносими палатки, които били идеални за сезонна миграция с добитъка между зимните домове и летните пасища. Те се състоят от лека дървена рамка, покрита с животински кожи и вълна, за която се твърди, че възпира пустинните скорпиони.
В град Чимбай Азамат Турекеев е трето поколение производител на юрти, който строи около 18 юрти годишно, най-голямата от които струва $3500. Турекеев продава на някои казахстански и киргизки номади, но най-вече сега на туристически юртови лагери. „Нарастването на приключенския туризъм помага да се запази жива тази древна традиция“, каза той.
Основан през 4-ти век пр.н.е., Миздахан е едно от най-старите и най-свещените места в Каракалпакстан. Според местната легенда това е мястото на погребението на Адам. (В ислямския мит за сътворението Адам е първият човек, първият пророк на исляма и първият мюсюлманин.) Некрополът е част от по-голям град, обитаван в продължение на 1700 години, докато не бил разрушен от Тимур, великият завоевател на Централна Азия. След разрушаването мястото продължава да привлича поклонници, които строят мавзолеи и малки джамии, някои от които са оцелели до голяма степен непокътнати от 11-ти век.
Кениес Илясов е имам в Миздахан повече от 20 години и често приема вярващите в криптата на Шамун Наби, ранен последовател на пророка Мохамед, чийто 33-метров саркофаг се казва, че расте с 2,5 см всяка година.
Очаква се всички мюсюлмански посетители на некропола на Миздахан да минат покрай рушащ се мавзолей, който губи по една тухла всяка година и е известен като "часовника на апокалипсиса". „Когато и последната тухла падне, това ще означава края на света“, каза Илясов. „Така че всички добри мюсюлмани трябва да върнат тухла в сградата за всеки случай.“
Сулухан Куптилюева продава пушена риба на главния пазар в Нукус. Тя опушва риба от почти 25 години - умение, предавано от нейните баба и дядо. Нейният специалитет е пушен шаран, който традиционно се сервира пържен с чаша бира или чаша водка.
„Осолявам рибата за една седмица и опушвам с ела, което придава дълбок, дървесен вкус“, каза тя. „През 50-те и 60-те години на миналия век рибата идваше от Аралско море. Сега вече я няма, всеки трябва да отглежда сом и шаран в собствените си частни езера.“
Едно от най-емблематичните произведения в постоянната експозиция на музея "Савицки", е скулптура на известния местен художник Й. Кутимуратов, която изобразява така наречената река майка на Каракалпакстан, река Амударя - приток на Аралско море, която е била известна на древните гърци като Оксус.
„Това е първото от поредица от три произведения на изкуството“, каза екскурзоводът на музея Сарбиназ Мажитова. "Всяко от тях намалява по размер; те представляват бързо изчезващите води и намаляващата сила на този велик символ на живота и плодородието."
