Преди повече от сто години китайски имигранти трансформират централна Калифорния, превръщайки блатиста местност в плодородна земя. Те изграждат град Лок, който и до днес е единственото селище в САЩ, построено от китайци за китайци.
Днес, 110 години след основаването си, Лок остава най-добре запазеният пример за китайски земеделски град в Америка. Неговите вековни дървени сгради и тясна Главна улица предлагат завладяващ поглед към живота на китайските имигранти и тяхното културно наследство.
От „Златната планина“ до земеделие
Първоначално китайските имигранти пристигат в Калифорния, наричана от тях „Златната планина“, по време на Златната треска през 1848 г. Скоро обаче те се сблъскват с расизъм и дискриминационни закони.
Много от тях се насочват към селското стопанство, където прилагат уменията си в отводняването на блата. Между 1860 и 1880 г. китайските работници рекултивират над 88 000 акра земя в делтата на Калифорния, оставяйки незаличим отпечатък върху региона.
Въпреки приноса им, китайците са подложени на още дискриминационни мерки, включително закони, които им забраняват да притежават земя.
Това е и причината, след опустошителен пожар през 1915 г., група китайски търговци да сключат споразумение с местния земевладелец Джордж Лок-младши. Той им предоставя земя под наем, където те построяват собствено селище, наречено на негово име – Лок.
Разцвет и съвремие
В своя разцвет през 20-те и 40-те години на миналия век Лок е процъфтяващ град с население от около 600 души, повечето от които са китайци. Вестник „Сакраменто Бий“ го описва като „Монте Карло на Калифорния“ заради оживените му, макар и незаконни, игрални зали.
След отмяната на дискриминационните закони през 1943 г., много от потомците на първите жители напускат града в търсене на по-добри възможности.
Въпреки това, Лок успява да оцелее. През 1990 г. той е обявен за национална историческа забележителност. През 2004 г., с помощта на Службата за жилищно настаняване на Сакраменто, жителите на Лок най-накрая успяват да получат собственост върху земята, на която живеят от поколения.
Днес градът е тих през делничните дни, но през уикендите привлича множество туристи, които се разхождат по улиците му и посещават музеите, създадени в бившите игрални зали, пансиони и училища.
