Районът на Ивайловград е сред най-рядко населените части на България. Селищата край южната граница приличат на живи музеи под открито небе, съхранили духа и облика на отминали епохи. Богатата и често драматична история на тези земи е оставила множество следи, които и днес привличат вниманието на изследователи и любители на миналото.
Разходката из пограничните села трудно може да остави човек безразличен. Пустеещите домове на някогашни бубарски семейства напомнят за времето, когато бубарството е било основен поминък в региона. Занемарените дворове, обрасли с растителност, отдавна са изгубили шума и оживлението на детските игри.
В този изолиран от цивилизацията свят обаче има хора, намерили спокойствието и близостта до природата, които са търсили цял живот. След дълго време в чужбина, Антон Христов например, е превърнал стара бубарска къща в привлекателен дом за туристи.
"Вторият етаж го шпакловах с бяла пръст. Трудоемко е много, но това е начинът, по който трябва да се запазят къщите. Те са дишащи. Строени са основно за отглеждане на буби. Ако се направи по модерен начин се губи ефектът. Лятото тук е прохладно, зимата - топло. Затова така са строени къщите - бубите имат нужда от вентилация", разказва Антон пред NOVA.
(Снимка: Google Street View)
Къщата на Антон е в Мандрица, популярно като единственото албанско село в България. Легенда разказва за трима братя албанци, снабдявали навремето с храна турските войски. В знак на благодарност получили земя и дали началото на селото. И днес малкото местни хора говорят разновидност на албанския език.
"Мандрица е по-стара от Албания като държава. Нашият език е на основата на албанския. Не се разбираме с албанците. Има общ корен, но не е същият език. Нямаме писменост и всичко се предава от уста на уста", разказва още Антон.
(Снимка: Google Street View)
Районът около Бяла река се оказва привлекателен и за чужденци. Известният британски фотограф Джордж Георгиу разказва как се е озовал тук.
"Мой приятел, който днес има 3 къщи тук, търсеше да закупи имот в България. Аз му предложих това място. Така той намери къща, седнахме и проверихме в Google Streetview дали е точното село. Той купи къщата. Каза ми, че тази е свободна. И малко след него аз я взех. Архитектурата е уникална за България с тези големи бубарски къщи.
(Снимка: Google Street View)
Тази типична за района архитектура трябва да бъде запазена и защитена. Както Мандрица, така и другите няколко села. Природата също е непокътната. Малко е диво с това, че хората са малко, но пък на мен точно това ми харесва. Знаете ли, странното е, че в България всички обичат природата, но на никого не му пука за нея", разказва Георгиу.
Ивайловградският край с право е определян като едно от най-ценните природни богатства на Източните Родопи. Съчетанието от красиви пейзажи, мек средиземноморски климат и автентични погранични села превръща района в привлекателна дестинация за любителите на природата и приключенията. Именно тази комбинация е направила отдалечения и малко познат регион истинско убежище за хората, търсещи спокойствие, история и нови открития.
