logo

Фалшивото село на една от най-скандалните кралици в историята ВИДЕО

Фалшивото село на една от най-скандалните кралици в историята ВИДЕО

В момент, когато общественото недоволство силно нараствало и било на пътда се превърне в най-голямата революция в модерната история, тя започнала нов екстравагантен проект

Мария Антоанета – последната кралица на Франция, често е описвана като фриволна, егоистична и неморална жена, чийто упадъчен начин на живот опразнил кралската хазна. Тя харчела безразсъдно за безумни неща във реме, когато страната минавала през тежка финансова криза и населението страдало.

Тя носела перуки с брашно във време, когато хората ѝ нямали хляб. Обличала се в индиен – плат от индийски произход, който бил толкова популярен, че кралски указ от 17-и век го забранил, за да защити местното производство на коприна и вълна.

Зловещите тайни на остров Енваитенет, от който хората изчезват безследно

В очите на революционерите кралицата била символ на всичко онова, което било сбъркано във френската монархия. Накрая хората започнали да я обвиняват за лошото икономическо положение и твърдели, че страната не можела да си изплати дълговете заради нейното разхищение.

В момент, когато общественото недоволство силно нараствало и било на път да се превърне в най-голямата революция в модерната история, Мария Антоанета започнала нов екстравагантен проект.

През 1873 година Мария Антоанета наредила строителство на „хамо“ – декоративно село, което трябвало да бъде градинска бутафорна сграда в парка на замъка Версай. „Хамо“ били много популярни сред френските аристократи през 18-и век.

Мария Антоанета била впечатлена от Хамо де Шантили - намиращо се във ферма в Нормандия, и поискала и тя да има едно такова, където да може да се скрие от досадата на кралския живот.

Хамо де ла Рейн, наричано още „селцето на кралицата“, е завършено през 1788 година. То се състои от зелена част с езера и поточета, класически „храм на любовта“, намиращ се на остров с ароматни цветя и храсти, осмоъгълен белведер в съседство с изкуствена пещера и водопад.

е изградено от къщички и постройки, изградени в различен стил, всяка със специфична функция. Имало основна сграда, мандра, гълабарник, барака и мелница. Всяка сграда имала градина, овощна или цветна градина.

Най-голямата и най-известната от тези сгради била Къщата на кралицата, свързана със стаята за забавления чрез дървен коридор.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

“The Hameau de la Reine (French pronunciation: ​[amo də la ʁɛn], The Queen's Hamlet) is a rustic retreat in the park of the Château de Versailles built for Marie Antoinette in 1783 near the Petit Trianon in Yvelines, France. It served as a private meeting place for the Queen and her closest friends, a place of leisure. Designed by the Queen's favoured architect, Richard Mique with the help of the painter Hubert Robert, it contained a meadowland with lakes and streams, a classical Temple of Love on an island with fragrant shrubs and flowers, an octagonal Belvédère, with a neighbouring grotto and cascade. There are also various buildings in a rustic or vernacular style, inspired by Norman or Flemish design, situated around an irregular pond fed by a stream that turned a mill wheel.[1] The building scheme included a farmhouse, (the farm was to produce milk and eggs for the queen), a dairy, a dovecote, a boudoir, a barn that burned down during the French Revolution, a mill and a tower in the form of a lighthouse. Each building is decorated with a garden, an orchard or a flower garden. The largest and most famous of these houses is the "Queen's House", connected to the Billiard house by a wooden gallery, at the center of the village. A working farm was close to the idyllic, fantasy-like setting of the Queen's Hamlet. The hameau is the best-known of a series of rustic garden constructions built at the time, notably the Prince of Condé's Hameau de Chantilly (1774–1775) which was the inspiration for the Versailles hamlet.[2] Such model farms, operating under principles espoused by the Physiocrats, were fashionable among the French aristocracy at the time. One primary purpose of the hameau was to add to the ambiance of the Petit Trianon, giving the illusion that it was deep in the countryside rather than within the confines of Versailles. The rooms at the hameau allowed for more intimacy than the grand salons at Versailles or at the Petit Trianon.” —Wikipedia

A post shared by Caroline Calloway (@carolinecalloway) on

Мария Антоанета и приятелите ѝ често се преобличали като млади овчарки или млекарки и се разхождали около селцето, преструвайки се на селяни докато в същото време продължавали да се радват на удобствата на кралския живот.

Група от истински фермери се грижели за фермата и животните, произвеждали плодове и зеленчуци, консумирани на кралската трапеза.

Понякога кралицата сама дояла кравите и овцете, за да усети какъв в действителност е селският живот. Преди това „селяните“ миели козите и им слагали панделки.

Мария Антоанета била горда със своето „хамо, както отбелязва историк от 19-и век: „Тя канела краля и останалите от кралското семейство на градински партита, където на маса, разположена под беседка с ароматни цветя тя имналивала кафе със собствените си ръце, хвалейки се с гъстотата на сметаната, свежестта на яйцата и вкуса на нейните ягоди, сякаш всички те са доказателства за нейните умения да управлява това място“.

То било изцяло обградено от огради и стени и само близките на кралицата имали достъп вътре. Това станало повод за много клюки за това как Мария го използвала като място за тайни срещи с графове и благородници.

Ексцентричността и леката подигравка към селския живот изобщо не помагали на и без това очернения имидж на кралицата.

 

Когато избухнала Френската революция, Мария Антоанета била арестувана и обвинена в прахосване на състоянието на нацията, което довело до глад на народа, както и в заговор срещу държавата. Била осъдена на смърт. Гилотинирана е на 16 октомври 1793 година.

Тази необикновена сграда изникна насред тундрата

Голяма част от Хамо де ла Рейн съществува и днес. Една от двете мандри е разрушена по време на Първата имприя. Плевнята, която служела и за бална зала, била сериозно повредена по време на Френската революция и унищожена по-късно.

Останалата част от имота е обновена в края на 90-те години на 20-и век и е отворена за обществеността.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай