Историческият площад “Oldehoofsterkerkhof” в град Леуварден – столицата на нидерландската провинция Фризия, предлага интересна комбинация от странни и любопитни неща.
Тук се намира “De Oldehove”- незавършената кула от 16-и век, която е толкова крива, че е наклонена повече от тази в Пиза. Тук е и впечатляващият Национален музей на керамиката Принсесхоф – обновена сграда, собственост на държавата, пълна с безценни неща като експонати от династията Мин, произведения на Пикасо, но също и на модерни артисти.
Градът, в който от 10 години не е валяло
Тук се намира и Градският съвет, където холандците за първи път чули легендата за Груте Пиер – пират-гигант с нечовешка сила, чиято задача било да убива всеки, който не е фризиец.
Вероятно най-странното място тук, обаче, е “Lân fan taal”(„земя на езика“ на фризийски) – къща, посветена на хилядите езици. Тя е изградена през 2018 г., когато градът е Европейска столица на културата, за да представя 6720 езика, сред които и фризийския, който е основния за провинцията.
Идеята е изключително уместна, тъй като Леуварден, или Ljouwert, Liwwadden, Leewadden, Luwt, Leaward или Leoardia, както е бил наричан между 11 и 19-и век, е известен като Градът със 100 имена, съобщава Би Би Си.
Леуварден е един истински парадокс. Неговото наименование се променя постоянно от 10-и век насам. Ако погледнете в „Книгата на рекордите Гинес“, ще видите, че името има 225 различни варианта. Как точно се е случило това?
На първо място е географията. Разположена в северозападния край на Нидерландия, Фризия е обградена от три страни от наводнени равнини, блата и Ваденско море. Провинцията става част от кралство Нидерландия в началото на 19-и век, но и до днес холандците я считат за чужбина.
Фасадите на къщите, каналите и безбройните велоалеи тук са като навсякъде другаде в страната, но животът тече по-бавно, а стереотипът за местните е, че са изолирани и тесногръди.
Фризия е и най-слабонаселената част от страната и тази уединеност е била достатъчна да привлича франки, холандци, фламандци, саксонци и валонци да се заселят тук. Това разнообразие от хора е причината Леуварден да се произнася и пише по всевъзможни начини.
Традиционно името на града има няколко форми – фризийска (Ljouwerd), холандски еквивалент (Leeuwarden) и два диалекта, които се говорят в града (Leewwadden и Liwwadden). За да станат нещата още по-сложни, в други части на провинцията градът е известен като Luwt, а през вековете учените често латинизирали името на Leovardia.
Медният конник – легендарният пазител на Санкт Петербург
„До 1804 година нямало официален правопис и всеки го пишел, както го произнасял. Когато комбинираш вариантите, възможностите са безкрайни“, обяснява историкът Хенк Оли.
Днес дългият списък с 225 имена е резултат от неуморната работа на архиварят от 19-и век Вопке Еекхоф, който имал задачата да намери всичко възможно за историята на града. След като изследвал открай докрай два тома от по 400 страници градска история, той съставил списъла, започващ с името Livnvert през 1039 г. и завършващ с Luweden през 1846 г.
