logo

Градът със 100-те квартала – най-нефренското място в цяла Франция

Градът със 100-те квартала – най-нефренското място в цяла Франция

Наричат го средище на порока, пристанището му е пълно с яхти, полюшващи се като лебеди в езеро

Един град във Франция не прилича на никой друг от буржоазните френски градове. Той е страхотен и има горещо време.  Благословен е с 300 слънчеви дни годишно.

Въпреки че е дал името на революционния национален химн на Франция – Марсилезата, той има репутацията, че се отличава силно от останалата част от страната. Това е един метрополис на предела – и географски и културно, а неговото население се е формирало в продължение на над две и половина хилядолетия от прииждащи имигранти, което го превръща не само в най-стария френски град, но и в най-мултикултурния.

Най-приказните френски селца, които трябва да видите още в този живот

Историята на Марсилия започва с гърците, които дошли от Мала Азия и разбрали стратегическото значение на дълбоководното пристанище. Те се установили в Льо Пание, който днес гледа към пристанището Вю. Гърците търгували с галите и внесли в района гроздето и маслините, като без да искат така поставили основите на провансалската кухня, информира Би Би Си.

Независимият гръцки град просъществувал 6 века, след което армиите на Цезар го превзели и го присъединили към Рим. Последвали пет века римско-галска култура. После дошли вестготите, които нахлули в града през 5-и век. сл. Хр. Арабите го опустошили през 9-и. Градското население се сринало по време на Голямата чумна епидемия от 1720-1721 г..

Когато амбициите на Франция станали глобални – след 1830 г., южното пристанище се оказало най-важнатата свързваща точка на империята. Марсилия преживяла златна епоха като „Вратата на империята“ – френските колониални служители, войниците от флота и търсачите на богатства отплавали от пристанище Вю първо към северноафриканските и американските колонни, а след завършването на Суецкия канал и към Азия.

Но това не бил еднопосочен път. В Марсилия пристигало всичко – хора и стоки, култура и контрабанда. Това наследство може да се усети и днес, особено ако се разходите по булевард “Cours Belsunce”, кръстен на епископ Анри Франсоа Ксавие де Белсунс де Кастелморон, който се грижел за болните по време на Голяма чума.

Тук можете да усетите аромата на арабска и турска кухня, носещ се по улиците, където се чува дрънченето на тамваи. Улични търговци продават африкански дървени статуетки, цветни шалове и футболни тениски на „Олимпик“ Марсилия.

В града има китайски и виетнамски общности, корсиканци, коморци и арменци. Особено силна е връзката на града с алжирците. С навлизането на железниците през 1873 г. пътуването от Париж отнемало над 19 часа – много по-дълго, отколкото да се плава до Алжир. Сега е една три часа, но все още е като един друг свят.

Наричат Марсилия „града на 100-те квартала“. Административно той е разделен на 16 общински района и 111 квартала. 

Пристанище Вю си остава най-важното място в града, а водите му са пълни с яхти, полюшващи се като лебеди в езеро. Всички пътища сякаш водят до него и всеки, който се опита да опознае града пеша, неизбежно ще се озове някъде на брега на морето.

Според критиците, Марсилия не отговаря на „парижкото“ виждане за Франция така, както го прави царствения Лион – най-силния конкурент за титлата „втори град на Франция“. Или според почитателите на съседния Екс-ан-Прованс, чиито изискани и консервативни граждани са му спечелили прозвището „21-ия квартал на Париж“.

За мнозина Марсилия е град на порока. Повечето от тези представи всъщност са остарели.

През 2013 г. Марсилия е обявен за Европейска столица на културата и това му позволява до голяма степен да се изчисти. В продължение на година градът има възможност да се рекламира със своята уникално богата средиземноморска култура и кара властите да оправят пристанището. Кеят и близките търговски улици са превърнати в строги пешеходни зони и ориентирани към туристите.

Най-значимите забележителности на Марсилия са базиликата „Нотр Дам дьо ла Гард“, абатство „Сейнт Виктор“, старото пристанище Вю, Стария град Льо Пание, Музеят на европейските и средиземноморските цивилизации, замъкът Иф, Голямата катедрала, двореца Лоншан.

Ако искате да се възползвате от изобилието от слънце, потърсете най-хубавите плажове - Plage de l’Estaque, Plage des Catalans (на 15 минути пеша от пристанище Вю), Plage du Vallon des Auffes в подножието на величествения Мемориал на загиналите от армиите на Ориента, Plage de Maldormé и скалистия Plage de la Fausse Monnaie.

Туристическите грешки, които да не допускате в Париж

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай