Дълбоко в тропическите джунгли на малайзийския щат Джохор, недалеч от язовира Лингиу, от десетилетия се крие една загадка, която не дава мира на историци, археолози и търсачи на изгубени цивилизации.
Възможно ли е под гъстата растителност да лежат останките на огромен древен град – потенциално по-стар от Ангкор Ват в Камбоджа и Боробудур в Индонезия?
Името му е Кота Геланги.
За едни той е изгубен древен център, погълнат от джунглата преди близо хилядолетие. За други – смесица от местни предания, исторически сведения и съвременни спекулации, за която все още липсват достатъчно археологически доказателства.
Тъкмо тази граница между история и легенда превръща Кота Геланги в една от най-интригуващите загадки на Югоизточна Азия.
Следи от град на 140 квадратни километра?
Съвременният интерес към Кота Геланги се разпалва през 2004 г., когато австралийският изследовател Райми Че-Рос публикува проучване в списанието на Малайзийското кралско азиатско общество.
Воден от сведения в стар малайски ръкопис от XIX век, Че-Рос започва да изследва района чрез сателитни изображения и методи за дистанционно наблюдение.
Това, което вижда, привлича вниманието му – необичайни промени в растителността и геометрични форми, които според него биха могли да подсказват наличието на структури под джунглата.
Хипотезата му е смела. Че-Рос предполага, че потенциалният археологически комплекс може да се простира на площ от около 140 квадратни километра.
Ако някога бъде доказано, че тези структури действително са дело на човешка ръка, мащабът на откритието би бил впечатляващ.
Легендата за „Града от черен камък“
Историята става още по-интересна заради старите малайски предания.
В „Малайските хроники“ – Sejarah Melayu – се споменава град в горното течение на река Джохор, защитен от крепост, изградена от черен камък.
Кота Геланги се среща в различни предания и под други имена, сред които Кланг Киу. Именно описанията на загадъчния укрепен град карат някои изследователи да търсят връзка между легендите и предполагаемите следи в джунглата.
Съществуват и различни версии за произхода на името. Според една от тях „Кота Геланги“ е свързано с тайландското Ghlong-Keow, превеждано като „Кутия със смарагди“.
Към мистерията се добавят и сведения за стари китайски хроники и карти, в които се описва укрепен център на Малайския полуостров, свързван с блестящ или черен камък.
Но кой би могъл да построи подобен град?
Следите водят към могъщата Шривиджая
Една от най-популярните хипотези свързва Кота Геланги с империята Шривиджая – могъща морска държава, която векове наред контролира важни търговски маршрути в Югоизточна Азия.
Шривиджая се превръща в значителна сила приблизително през VII век, а влиянието ѝ обхваща части от днешните Индонезия и Малайзия.
Богатството ѝ идва до голяма степен от контрола върху морската търговия между Китай, Индия и останалата част от региона.
Империята е и важен център на будизма.
Китайският монах Ицин, който пътува из региона през VII век, описва процъфтяващ будистки център с повече от 1000 монаси.
Именно тук се появява една от най-смелите версии за Кота Геланги – че загадъчният град може да е бил важен център на Шривиджая, а според някои предположения дори ранна нейна столица.
Това обаче остава хипотеза, а не доказан исторически факт.
Според поддръжниците на теорията упадъкът на града може да е свързан с военните походи на южноиндийската династия Чола срещу Шривиджая през XI век. През 1025 г. силите на Чола нанасят тежък удар върху ключови центрове на империята.
Възможно ли е Кота Геланги да е бил сред тях?
Експедицията, която не откри града
Точно тук легендата се сблъсква с археологията.
След огромния интерес към твърденията за изгубения град през 2005 г. в района е изпратена правителствена експедиция.
Изследователите прекарват около месец на терен, но не успяват да открият убедителни физически доказателства за огромния древен комплекс, описван в популярните версии за Кота Геланги.
Това не слага окончателен край на спора.
Джунглата в района е изключително гъста, теренът е труднодостъпен, а археологически останки, престояли столетия в тропически условия, могат да бъдат почти напълно скрити от растителност и почва.
Липсата на открит град обаче означава и нещо много важно – до днес Кота Геланги не може да бъде представян като потвърдено археологическо откритие.
Местните хора твърдят: Виждали сме го
Има обаче още един пласт в историята – разказите на местното коренно население Оранг Асли.
Някои от неговите представители твърдят, че останки от града действително съществуват навътре в джунглата.
Сред най-цитираните свидетелства е това на възрастен местен старейшина, известен като Тук Батин.
„Градът е огромен, виждал съм го с очите си. Крепостта беше квадратна, с височина над 12 метра и с три отвора като прозорци по стените“, разказва той.
Подобни свидетелства поддържат легендата жива, но сами по себе си не могат да заместят археологическите доказателства.
Именно затова Кота Геланги остава някъде между устната история и науката.
Загадъчен ръкопис на близо 1000 години
Още една интригуваща следа отвежда далеч от малайзийската джунгла.
С Кота Геланги е свързвана и илюстрация в древен санскритски будистки ръкопис – Astasahasrikaprajnaparamita, датиран от началото на XI век.
В него е изобразен храм, посветен на Буда Дипамкара, а някои изследователи търсят връзка между изображението, описанията на региона и загадъчния малайзийски град.
И тук обаче липсва решаващото доказателство, което да свърже категорично ръкописа с конкретно археологическо място в Джохор.
Град, легенда или нещо по средата?
Повече от две десетилетия след като Кота Геланги отново привлече международно внимание, големият въпрос остава без отговор.
Под джунглата в Джохор наистина може да има следи от древни селища и структури – регионът има дълга история и векове наред е бил част от важни търговски маршрути.
Но доказателство за гигантски изгубен град с площ от 140 квадратни километра все още няма.
И може би точно това прави историята толкова завладяваща.
Някъде под огромните дървета, корените и влажната почва може да няма нищо повече от останките на далеч по-малко древно селище. Възможно е легендите през вековете просто да са превърнали реално място в митичен град.
Но остава и другата възможност.
Че джунглата все още пази нещо, което никой не е успял да намери.
А ако някога бъдат открити убедителни останки от Кота Геланги и връзката им с Шривиджая бъде доказана, това няма да бъде просто поредното археологическо откритие. То би могло да промени част от историята, която познаваме за ранните цивилизации на Югоизточна Азия.
