Преди стотици милиони години геоложки процеси водят до депозирането на злато за милиарди долари в планините на Калифорния. Това злато е открито за първи път преди 170 години, а настъплението, което следва, превръща в богаташи и разорява хиляди хора, съобщава Amusing Planet.
Златото е толкова изобилно в тази част на света, че първите миньори просто трябва да нагазят в реката със златарско корито.
По-късно те започват да отклоняват водата на цели реки, за да търсят ценния метал в пресушената им част.
Малцина знаят, че Мали е била могъща империя
Когато златото започнало да става все по-малко, добивът станал по-сложен и включвал копаене и взривяване на скали - техника, която днес е единственият процес, по който се добива жълтият метал в големи количества.
Но ако трябва да се вярва на стара легенда, все още има богата жила от злато някъде в Сиера Невада, която чака да бъде преоткрита.
Според често разказвана история, през 1857 г. двама немски мигранти се скитали пеша през Сиера Невада, когато спрели за почивка край река Оуенс. На мястото, на което почивали, мъжете забелязали червена скала, от която стърчали бучки жълт метал.
Убедени, че бучките са златни, мъжете разбили колкото можели скали, покрили всички следи от златната жила, начертали карта на местността и тръгнали към най-близкия град.
Нещастието обаче ги сполетяло, когато единият счупил крака си, а другият го оставил да умре в пустинята. Той стигнал до миньорския лагер Милъртън почти умрял от изтощение.
По време на пътуването той изхвърлил всички проби от скали, но си оставя няколко фрагмента, които показал на лекаря, който го лекува.
Перспективата за неоткрита досега златна мина развълнувала всички, а голям брой златотърсачи направили лагер в източната част на Сиера в търсене на т. нар. „циментова мина”.
Дори писателят Марк Твен се включил в търсенето. Той оставил кратък преглед на преживяванията си като ловец на злато във "В несгода", публикуван през 1872 г.
Търсенето на изгубената мина продължава през 1860-те и 1870-те. Когато Марк Твен се присъединил към него, вече били минали 13 години от началото му.
Въпреки че "циментовата жила" не е открита, много златотърсачи откриват големи количества от ценния метал, което води до създаването на миньорските лагери Догтаун, Мамут Сити, Каньон Лунди, Боди и много други.
Възможно е също така циментовата мина да е намерена повторно в някакъв момент през последните 150 години, без нейните откриватели да са го разбрали.
През 1980 година плоча, посветена на Изгубената циментова мина, е поставена близо до пътя Оуенс Ривър в Крестууд. На нея пише:
„Някъде около това място се намира известната Изгубена циментова мина. Открита за пръв път през 1857 година, тя е описвана като жила, „широка като бордюр“ камък от ръждив червеникав цимент, две трети от която са чисто злато.
Различни обстоятелства попречили на първоначалните откриватели да се върнат и да си я поискат. Историята сочи, че местоположението на Изгубената циментова мина може да е било преоткрито и от него да е добивано периодично до 1877 година и след това отново да е покрито.
Откриха загадъчен град на изчезнала цивилизация, скрит в горите на Колумбия
Отделни изследователи все още търсят неуловимото съкровище, но днес местоположението му остава тайна.
Ако докато се разхождате в района се натъкнете на жила от чисто злато, моля уведомете местните власти, за да можем да преместим този паметник на правилното място“.
