Пътувайки буквално пет автобусни спирки от Султанахмет, аз се озовах в съвсем различен свят. Нямаше шумни продавачи на храна, никакви шумни търговски центрове, лутащи се туристи, пише българин, пътувал до най-големия турски град. След известно време започнах да усещам погледите на някои минувачи - ясно изпъквах сред тях. Вече беше здрач и разбрах, че преди да се стъмни, ще е по-добре да се махам оттук.
Саудитките масово свалиха хиджабите! Вижте как изглеждат красавиците, които доскоро се забулваха
Повечето от къщите, край които минавах, изглеждаха на пръв поглед изоставени, но това беше само на пръв поглед - хора живееха в тях. Живееха в огромна нужда и в крайна бедност, виждаше се, че изкарват много трудно оскъдното си препитание в този огромен град.
Какво забравих досега? Мегаполис не може да бъде разбран и почувстван, ако не видиш и най-бедните райони. С тях той започва своята история и завършва с тях. Просто избрах един от тях - Балат.
Смята се, че Балат е най-старият еврейски квартал на Истанбул. Евреите, които говорят гръцки, са се заселили тук по време на Византийската империя, някъде през 15-ти век. Те масово избягали от Испания и намерили своето убежище на брега на залива Златния рог.
Кварталът получава името си от гръцката дума palation ("дворец") в чест на византийския Влахернски дворец, който се намирал наблизо. Сега там има само руини под формата на фасадна стена.
През следващите 300 години Балат се превръща в убежище не само за евреите, но и за много имигранти от Армения и Гърция.
Рамо до рамо в Балат са построени синагоги, арменски и гръцки църкви. И целият този международен коктейл е заобиколен от всички страни от мюсюлмани.
Въпреки това в квартала обаче никога е нямало религиозни или национални конфликти.
Битката за туристи започна: Как турците цакат Гърция с оферти и привличат повече българи
Балат е известен с бижутерийните си работилници, пекарни.
И всичко било наред, докато земетресението, което се случило през 1894 г., превърнало Балат в овъглени руини.
Но изоставените къщи не бяха празни за дълго - през 70-те те бяха окупирани от кюрди, цигани и християни, които се преместили от Анадола.
Сега Балат едва ли може да се нарече гъсто населен район. Отивайки по-навътре в квартала, след няколко часа скитане, срещнах всичко около 10 минувачи. Централната улица на Балат е по-оживена с малки магазини, снек-барове и хранителни магазини.
Основното население на съвременния Балат днес са гърците и циганите, които мигрират тук от съседния квартал Фенер. Границите между тях никога се са съществували - хората просто се заселват, незаконно заемат свободни жилища.
Къщите в Балат са построени през различни векове, затова тук няма единен архитектурен стил.
На мястото на рушащите се средновековни глинени жилища се строят нови тухлени къщи и кооперации.
Най-ярките забележителности са синагогата Ахрида Синагогу от 15 век, най-старата в града, и гръцкият лицей.
Според една от градските легенди синагогата е построена от евреи, които са избягали от Испания, като използват своите галери като строителен материал.
В купола на гръцкия лицей има стара, но още работеща обсерватория с телескоп. В лицея се преподава на гръцки и турски език.
Институцията винаги е била считана за престижна - по-голямата част от управляващия елит в Истанбул е получил образование в стените на този лицей. Сега тук учат не повече от сто студенти.
Тесните улички имат свое предимство си - може да се провеси въже между съседните къщи, ето и сушилня за вас.
Балат се счита за район с висока престъпност. Местните се опитват да го избягват, въпреки че тук е безопасно през деня, ако сами не попаднете в неприятности.
Полицейският хеликоптер, който обикаляше във въздуха, търсейки някого из тесните улички, също напомни за неприятностите в района.
Но да се открие от въздуха човек, който е израснал сред тези квартали, е нереалистично. Този, когото полицията търсила, просто се е слял с цялото това бавно умиращо великолепие на Средновековието и изчезнал.
Туристите не са чести гости тук. Разбира се, те не се возят тук конкретно, а чужденците рядко излизат извън границите на лакирания Султанахмет.
С трудност ще намерите тук що годе прилично място да седнете за чаша кафе.
Златната младеж на Истанбул - тигри, вместо кучета и хеликоптери, вместо метро (СНИМКИ)
Но има такива места. Те са тихи, спокойни и уютни.
Да стигнете до Балат не е трудно - вземете автобус № 93, който тръгва от крайната спирка на Еминьоню и отидете до спирка Балат. Излизайки от автобуса, влезте навътре в квартала, далеч от магистралата и се разтворете в паралелния свят на турския мегаполис.
