Село Рабиша се намира в община Белоградчик, област Видин и е известно с пещерата "Магура", която се намира на 3 километра от селото и с най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро.
Според последното преброяване в Рабиша живеят 245 човека. Преди 90 години жителите на селото били 1296. Църквата "Свети пророк Илия" е построена през1835 г., а две години по-късно, в двора на църквата, официално е открито килийно училище. Днес в селото все още има училище, все още има и читалище.
Езеро аномалия
Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България и 7-мо измежду всички езера в страната.
При разместването на земните пластове се оформя локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Изключително рядко срещана природна аномалия. Има тектонски произход, до неотдавна е считано за карстово езеро. Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно.
В представите и вярванията на средновековния българин водата би трябвало винаги да е в движение. Народът мислел, че в планините има огромни кухини (подземни пещери), пълни с вода.
Тази вода по подземни пътища се показва и изтича на някое място, наречено врело. Във водите живеят самодивите, халите и дяволите. Много от природните явления, които не са могли да си обяснят, хората са ги свързвали с легендарни хора, животни и свръхсили.
При геоложки сондажи е установено, че езерното дъно е постлано с водонепропускливи редуващи се от долу нагоре мергели, пясъчници и глини, покрити най-отгоре със съвременна тиня. Официално е доказано, че езерото е безотточно и събраните в него води не се оттичат по естествен път към околните равнини и долини.
В миналото обаче населението е смятало езерото за бездънно и че то, както извира, така и изтича. Извирането му е доказвано от вкуса и цвета на водата: вкусът е сладък, без никакъв дъх, а цветът – бистър. Колкото за изтичането, хората са били уверени, че врелата (изворите) над селата Рабиша и Бела водят своето начало от езерото. Рабишкото врело е само на 0,5 километър от езерото, на по-ниско надморско ниво от езерото и е съвсем логично да се свърже буйният карстов извор с езерото.
Пещера с рисунки
Пещерата Магура се намира на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан.
Тя е сред най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача.
По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.
В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др.
Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България.
