Погребана ли е египетската богиня Бастет в Странджа? Кои от съдбините на Римската империя за решени в древния СПА-център в Деултум. Благословен ли е Александър Македонски от оракула на Перперикон, за да завладее света?
Това са само няколко прашинки от хилядите легенди за Чудесата на България, които като българи пазим.
Лечебната вода от аязмото е като тази от Мъртво море, хора от цял свят сънуват светата обител.
Кръстоносци донесли канарата в олтара на Горнобогровския манастир "Св. Георги Победоносец".
Направи 120 стъпки, за да изкупиш греховете си и да пречистиш душата си... Така казвали някога хората по днешните софийски земи.
Вярвали, че ако смиреният християнин прекара по една нощ уединение във всеки от уникалните манастири и храмове, опасващи днешната столица на България, ще започне нов живот - прероден и със сърце, отворено за доброто...
Така започва приказката за Средецката "Мала Света гора". Корените й са някъде през Второто българско царство (1185-1396 г.).
Средец се развива не само като политически, но и като мощен духовен център. Местният епископ е издигнат в митрополитски сан.
Според древното предание само цар Иван Александър (1331-1371) съгражда в Софийско четиринадесет храмове и манастири. Постепенно броят на светите места в епархията, според археолози и историци, достига над 120. И хората започват да говорят за броеницата от манастири, за малката Света гора, за святото място, равно на Атон.
През 1382 г. Средец е завладян от турските нашественици. Повечето от манастирите са разрушени, но легендите за тях остават. Спомените също.
Това е най-митичното място в цяла България!
Част от духовните светилища са възстановени след Освобождението, край древните храмове са издигнати нови сгради за прием на поклонници.
И мечтата продължава. Днес някои от манастирите са обновени по различни общински, национални и европейски програми. Други все още са покрити с праха на миналото. Но легендите са живи и привличат хиляди поклонници. Най-интересната от тях е свързана с чудесата пред "живия камък". Расте в Горнобогровския манастир "Св. Георги Победоносец".
"Няма измама. Не мога да си го обясня, това е Божие послание", казва отец Антим, който години наред поддържа светата обител и се грижи да душите на хората от селата Горни Богров и Яна.
Когато през 2001 г. поел енорията, първото нещо, което чул от местните, било чудото на камъка. Започнал да го мери непрекъснато. Тогава бил висок 204 см, за 10 години пораснал до 210.
Преданието разказва, че кръстоносци влачели канарата като трофей от Йерусалим. Оставили я край днешното село Горни Богров. На мястото бързо възникнал манастир. Археологически находки свидетелстват, че някога тук е имало римско светилище. Край него имало и голяма римска баня.
В края на ХIХ век върху мястото където е поставена скалата, е издигната малката църква "Св. Георги". Камъкът остава вътре в нея - в олтара. За това изрично настоял чорбаждията, дарил парите - Цвятко Дунев. Богровецът твърдял, че това му се е присънило.
Отогава до днес камъкът си е в олтара на манастирската църква. Върху него са изсечени т.нар. йерусалимски кръстове - във всеки ъгъл на големия кръст има издялани малки разпятия в чест и слава на четиримата евангелисти - Матей, Марк, Лука и Йоан.
Години наред канарата е изследвана от всякакви експерти - учени от БАН, от Природонаучния музей, историци, археолози, но никой не успял да даде категорично обяснение за феномена с неговото порастване.
Най-интересното е, че хора от цял свят, които нямат нищо общо със земите ни, получават видения за чудото на скалата и пращат дарове в манастира.
Храмовата книга е пълна със свидетелствата на православни от Гърция до Щатите, както и на българи от цялата страна, които са преживели чудо. Твърдят, че камъкът лекува и помага на миряните да решават семейните си дела.
Според легендите някога послушницата Сийка от Горни Богоров поискала да нощува една седмица в манастира. На третата нощ сънува Света Богородица, която й казала, че зад абсидата на манастира има аязмо с вода.
Започнали да копаят. На шестия метър дълбочина наистина бликнала вода. Така била построена чешмата зад обителта. Преди да се пусне обаче водата била изследвана. Химическият анализ на пробите показал невероятно сходство с този на водата от библейското Мъртво море.
Учудваща била и констатацията, че има вкус на сяра и лекува бъбреци и други заболявания. В Горни Богров разказват още една невероятна история. През 1944 г. селото изпратило 103-ма войници на фронта.
Вечерта преди да потеглят обаче, мъжете отишли в манастира, за да запалят свещ. Всички се завърнали живи от бойните полета. Затова и днес в манастирския двор има паметник на онези, които не са успели - на загиналите във войните български воини.
Двойният царски затвор
Малцина знаят, че двата Буховски манастира край София са били царски затвор. Единият "Св. Мария Магдалена" бил килия за Александър Батенберг. Другият - "Св. Архангел Михаил", за по-малкия брат на княза Франц-Йосиф.
Манастир, посветен на Мария Магдалена, сам по себе си е рядкост. Броят се на пръсти. Българският е разположен над Бухово, в южните склонове на Мургаш планина. Археолози са открили под църквата му катакомби от IV век.
Основан е най-вероятно през ХVI в. Ограбена и опожарена от кърджалийски банди, светата обител е възстановена чак през XIX век. След като е детрониран на 9 август 1886 г. от офицерите русофили, княз Батенберт е откаран в манастира, където прекарва две нощи.
Вторият Буховски манастир "Св. Архангел Михаил" не е толкова известен. Скрит е сред вековни дървета в падина, отдалечена от асфалта по четири километра разбит черен път. Храмът е строен на два пъти - през ХVI и ХVIII век, защото бил разрушаван от кърджалиите.
При преустройството му са разрушени стари пристройки пред църквата, а пред самия й вход е затрупано древно аязмо.
Най-интересна е монархическата енигма, която тегне над манастира. Тук през 1886 г. е бил държан под арест по-малкият брат на княз Александър Батенберг - Франц-Йосиф. Той е живял известно време в България.
Дори участвал в Сръбско-българската война, а след това бил спряган като потенциален кандидат за българския трон. Превратаджиите нарочно ги разделили - княза в буховския манастир "Мария Магдалена", а брат му в "Св. Архангел Михаил".
Дали историята е истинска липсват категорични доказателства. Факт е обаче, че през 2001 г. Симеон Сакскобургготски специално посещава манастира.
