В долния ляв ъгъл на Африка, точно преди пейзажът да отстъпи място на сухия терен на Намибия, се намира зелен регион - един от най-красивите на континента. Въпреки това, малко хора отвъд тази част от света са чували за него.
Лубанго, разположен в провинция Хуила в югозападната част на Ангола, е вторият по големина град в страната по население, богат е на история и култура и се намира на плато със стръмни стени, което създава невероятни пейзажи.
Най-развитата някога страна в Африка тъне в разруха
Разположен на 1760 метра над морското равнище, той е един от най-благодатните откъм климат градове в Ангола – температурите варират между 8-31 градуса по Целзий, което позволява отглеждането на култури, които трудно оцеляват в други части на страната.
По-рано известен като Са Да Бандейра, Лубанго е основно селище за колониалните португалци от 1885 г. Те пристигат от островите Мадейра и виждат потенциала на климата.
Днес регионът е богат на селскостопански култури и добитък – изобилие, което може да се види в разнообразието от предлагани храни, включително местни сирена и португалски колбаси чоризо по стари рецепти.
Лубанго се смята за един от най-важните градове в Ангола благодарение на статута си на туристически център с чудесни връзки с други провинции по шосе и железопътен транспорт, плюс международно летище, опериращо полети до Луанда, други части на страната и столицата на Намибия - Уиндхук.
Посетителите ще открият богатство от история и колониална архитектура в стил арт деко.
Градът е дом на голямо разнообразие от етнически групи, включително членове на местния народ Мумуила и много други номадски общности, които се отбиват в него, за да търгуват или го използват като транзитна спирка на път за другаде.
За разлика от много други места в Африка, това е регион, в който мултиетническите групи съжителстват мирно, разказва CNN.
Повечето от тях са номади, горди с традиционните корени и начина си на живот, отличаващи се с различни цветни дрехи, уникални и символични бижута и прически.
Ето шест от най-добрите места за посещение в и около Лубанго:
Проломът на Тундавала (Fenda da Tundavala)
Едно от чудесата на Ангола, Тундавала е спираща дъха клисура, разположена северозападно от Лубанго, над границата със съседната провинция Намибе. Тук прохладните участъци на по-високото плато Хуила се спускат над скала със стръмни стени към по-горещите равнини отдолу.
Тундавала се смята от местните за място, на което душите на техните предци намират убежище и е лесно да се разбере защо.
Панорамните гледки от това вулканично формирование са умопомрачителни. Посетителите са възнаградени и с красива флора, включително орхидеи, растящи в скалистите пукнатини. Може да имате късмет и да видите орли и скални маймуни.
Мистериозните планини в дълбините на Земята, четири пъти по-високи от Еверест
Местните посещават мястото, за да избягат от града, особено през уикендите, за да си направят пикник или просто за да изпият една бира, да се отпуснат с приятели и да се насладят на залеза. То е популярно и за сватбени снимки.
Посещението на Тундавала може да ви даде възможност да се срещнете с местните хора Мумуила, които също редовно съзерцават пейзажа тук.
Сера да Леба
На около 50 километра западно от центъра на град Лубанго, пътят достига планините Сера да Леба - с върхове, издигащи до около 2650 метра височина. Те обаче не са най-зрелищното нещо тук, а шосето.
Построен през 1970 г. от старата колониална администрация, за да свърже Лубанго с провинция Намибе, това е един от най-красивите пътища в страната, ако не и на континента, както и една от най-известните забележителности на Ангола.
Докато наближава Сера да Леба, пътят се спуска от платото Хуила на 1600 метра през следващите около 20 километра. Това се случва чрез поредица от главозамайващи завои – общо 56, които съперничат на пътищата в европейските Алпи.
Това живописно чудо на инженерството се вижда най-добре от планините край него. Пътуващите ще бъдат възнаградени с още спиращи дъха гледки, докато зеленият пейзаж се трансформира в безплодните пясъци на Намиб - една от най-старите пустини в света и дом на племето Мукубал.
Общински пазар Лубанго
Общинският пазар на Лубанго представлява малка колониална сграда, разположена в търговския район на центъра на града.
Заобиколено от малки магазини и полуотворен пазар в средата, това място си заслужава посещението заради атмосферата, както и заради продукцията и продавачите.
Предлага се разнообразие от продукти - от пресни сезонни храни до рязани цветя, основно отглеждани и продавани от жени. Има ръчно изработени кошници от различни естествени сушени материали и разнообразна гама от лечебни билки. Това е чудесно място да си купите чист местен мед.
Архитектурата в центъра на града
Бурната история на Ангола е оставила своя архитектурен отпечатък върху Лубанго със смесица от контрастиращи стилове - както исторически, така и нови, създавайки динамичен градски пейзаж, който е дом на кафенета и ресторанти.
Има остатъци от португалското колониално управление плюс някои поразителни сгради от миналия век. Арт деко стилът може да се види на много места, включително вв внушителната модерна готическа катедрала Сао Хосе, построена през 1939 г.
Има и множество търговски сгради в стил Арт деко, включително пощата CTT и кинотеатъра Odeon Cine. Те са в контраст с новото африканско изкуство, изразено в цветни стенописи по градските стени.
Статуята на Христос Краля
Изправена с широко разперени към хоризонта ръце, статуята на Христос Краля е едно от първите неща, които много хора виждат, когато пристигнат в Лубанго.
Подобно на гигантските статуи на Христос с изглед към Рио де Жанейро и Лисабон, тази бяла мраморна статуя се намира високо над града, на върха на 2130-метровата планина Сера да Чела.
Високият 30 метра паметник е построен през 1957 г. по проект на португалски инженер. Определен за обект на световното наследство на Ангола през април 2014 г. и само на няколко минути път с кола от центъра, това е идеалното място да видите целия Лубанго.
Пухени одеяла и жени с перуки: странни факти за живота в Южна Африка
Регионален музей Хуила
Историята на град Лубанго оживява в тази добре запазена колекция, открита за първи път през 50-те години на миналия век. Постоянната изложба е организирана в тематични стаи, които показват навиците, обичаите, вярванията и традициите на общностите в Южна Ангола.
Посетителите могат да видят орнаменти, текстил, керамика и други предмети, свързани със селското стопанство, риболова, лова и духовността.
Коментирай