Езерата, захранвани от извори в пустинята Бадайн Джаран, не са миражи. Те са географска аномалия, която очарова посетителите от години.
Разположени близо до Алашан Юки в автономната префектура Западна Вътрешна Монголия, приблизително 100 такива езера са сгушени между „Мегадюни“ - огромни пясъчни дюни, сред най-големите в света, съобщава Atlas Obscura.
При тези извисяващи се пясъчни кули на заден план посетителите виждат нещо, което изглежда като едно от най-големите противоречия на природата. Овце пасат, а птици се спускат към солените води; води, чиито повърхности отразяват жълто-кафявия пясък.
Много изследователи са съгласни, че езерната вода произхожда от подпочвени води, складирани под пясъците. Те твърдят, че тези подпочвени води се концентрират в някои райони, за да образуват извори, които захранват слой сладка вода в по-дълбоките езера. Въпреки това наличие на подпочвени води обаче, повечето езера имат високо ниво на соленост. Приблизително 50% от езерата в пустинята Бадайн Джаран са солени езера.
Други изследователи посочват фактори като валежи и топене на снегове в определени райони, като се има предвид, че автономната префектура Вътрешна Монголия преживява сурови зими. Провеждат се още изследвания, за да се потвърди източникът на водата, както и скоростта на изпаряване или в някои случаи изчезване.
Каквато и да е причината за това струпване на езера, посетителите могат да бъдат сигурни дали това, което виждат, е реално. В края на краищата не всеки ден човек може да види езера в пустинята.
