Гигантските акули са сред най-големите и трудно забележими риби в света. Край западното и югозападното крайбрежие на Ирландия обаче тези спокойни морски гиганти понякога плуват толкова близо до плажовете, че могат да бъдат наблюдавани както от лодка, така и направо от сушата.
Всяка година появата им предизвиква голям интерес сред местните жители, туристите и природолюбителите. Остров Ахил, заливът Кийм, полуостров Мълет, островите Бласкет и скалите Слийв Лийг са сред местата, където при подходящи условия могат да бъдат забелязани внушителните им гръбни перки, съобщава BBC.
Кога гигантските акули идват край Ирландия
Стотици гигантски акули достигат западните и югозападните брегове на страната обикновено между април и началото на юли. Втори период на наблюдения има през август и септември.
Животните следват големите концентрации на копеподи и друг зоопланктон. Понякога цъфтежът на планктона е толкова мащабен, че може да бъде забелязан и от сателити.
Районът между залива Донегол и графство Корк се смята за едно от най-добрите места в света за наблюдение на вида. Плиткият крайбрежен шелф задържа храната близо до брега, а акулите навлизат в заливи и преминават край плажове, скали и малки острови.
Според д-р Челси Грей от Ирландската група за изследване на гигантските акули животните са „глобални граждани“. Те се срещат в по-хладни води от Шотландия до Нова Зеландия, но Ирландия е необичайна с това, че там се приближават изключително близо до сушата.
Втората по големина риба в света
Гигантската акула е втората по големина риба на планетата след китовата акула. Възрастните екземпляри могат да достигнат около 10 метра дължина.
Въпреки размерите си видът не ловува голяма плячка и не представлява обичайна опасност за хората. Той е една от само трите акули в света, които се хранят чрез филтриране на планктон от водата.
Гигантските акули са по-близки родственици на голямата бяла акула, отколкото на китовата акула, макар начинът им на хранене да е по-сходен с този на другите филтриращи морски гиганти.
Те плуват бавно близо до повърхността с широко отворена уста, през която преминават огромни количества вода. Тъкмо поведението им край повърхността създава впечатлението, че животните се припичат на слънце. Оттам идва и английското им име — basking shark.
На ирландски видът е известен като liamhán gréine, което приблизително означава „слънчева риба“.
Най-добрите места за наблюдение
Остров Ахил в графство Мейо е едно от най-известните места за среща с гигантски акули. Особено подходящ за наблюдение е заливът Кийм, заобиколен от стръмни зелени склонове и високи скали. При добра видимост животните могат да бъдат забелязани от панорамните точки над плажа.
Морски обиколки се организират и около полуостров Мълет. В района освен гигантски акули могат да се видят ята делфини, тюлени, олуши, други морски птици, а понякога и по-малки китове.
На север туристически маршрути преминават край скалите Слийв Лийг в графство Донегол. Те са сред най-високите крайбрежни скали в Европа и предлагат впечатляваща комбинация от атлантически пейзажи и възможности за наблюдение на диви животни.
Друг популярен район са островите Бласкет край полуостров Дингъл в графство Кери. При благоприятни условия там могат да се появят големи групи гигантски акули, които се хранят в богатите на планктон води.
Наблюдения са възможни и по-на юг, включително край бреговете на графство Корк. Появата на животните обаче зависи от температурата на водата, теченията, времето и наличието на храна.
От световен център за лов до защитено убежище
Отношенията между Ирландия и гигантските акули невинаги са били свързани с туризъм и опазване на природата.
През 50-те и 60-те години на миналия век остров Ахил е бил най-големият център в света за лов и преработка на гигантски акули. Огромните им черни дробове, които можели да тежат около един тон, били използвани за производство на масло.
То намирало приложение в козметиката, промишлените смазочни материали и медицински средства за подпомагане на заздравяването на рани. Перките на акулите също били търсени за приготвяне на супа от перки.
Интензивният лов не бил ограничен до Ирландия. Гигантски акули били преследвани от норвежки, японски, канадски и други риболовни флотове. В резултат на това до края на XX век популациите им били почти унищожени в много части на света.
Последната гигантска акула край Ирландия е уловена през 1984 г. Повече от четири десетилетия по-късно броят на наблюденията в ирландски води постепенно се увеличава.
В световен мащаб обаче състоянието на вида остава тревожно. През 2018 г. той е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.
Защитени от ирландското законодателство
От 2022 г. гигантските акули са защитени по силата на ирландския Закон за дивата природа. Това е единственият вид риба в страната, за който са забранени ловът, умишленото нараняване и нарушаването на местата за хранене и размножаване в ирландски води.
Учени и природозащитници работят за превръщането на съществуващия кодекс за наблюдение в задължителни законови правила. Целта е да бъде добавен още един слой защита на фона на растящия интерес към морския туризъм.
Според препоръките лодките не трябва да преследват акулите или да се насочват директно към тях. Когато плавателният съд се приближи на по-малко от 50 метра, двигателят трябва да бъде поставен на неутрална скорост.
Така животното само решава дали да се приближи до лодката, или да продължи по пътя си.
„Нашият приоритет е да не се намесваме твърде много в живота на животните. Обикновено се отдръпваме и ги оставяме да дойдат при нас. Ако можем да пресечем пътя им на безопасно разстояние, понякога те се приближават, оглеждат и след това продължават“, обяснява Пади Бърн, собственик и капитан на Sliabh Liag Boat Trips.
„Те са диви животни и ние имаме привилегията да ги видим“, допълва той.
Морско сафари без гарантирана среща
Гигантските акули се движат свободно и появата им не може да бъде гарантирана. Дори в разгара на сезона те могат внезапно да напуснат даден залив, ако планктонът се премести или морските условия се променят.
Затова туристическите плавания е по-точно да бъдат разглеждани като морски сафари, а не като обиколки с обещана среща с конкретен вид.
По време на маршрутите могат да бъдат наблюдавани делфини, тюлени, морски птици и понякога китове. Самите пейзажи — скалисти острови, уединени заливи, високи крайбрежни масиви и открити атлантически води — са важна част от преживяването.
Ирландия развива туризма, свързан с морската природа, от 1991 г., когато страната се превръща в първото признато убежище за китове и делфини в Европа. С постепенното възстановяване на гигантските акули наблюдението им се превръща от нишово занимание в една от най-впечатляващите природни атракции по ирландското крайбрежие.
Как да наблюдавате акулите отговорно
Посетителите трябва да поддържат безопасна дистанция независимо дали наблюдават животните от лодка, каяк или падълборд. Опити за докосване, преследване или препречване на пътя им могат да нарушат храненето и естественото им поведение.
Не е препоръчително около една акула или група да се събират множество плавателни съдове. Шумът, резките маневри и обкръжаването могат да стресират животните.
При избор на обиколка е добре да се търсят оператори, които спазват кодекса за поведение, ограничават скоростта, не обещават гарантирани наблюдения и поставят защитата на дивата природа пред желанието за снимки отблизо.
Гигантските акули са една от най-необичайните причини за пътуване до дивото атлантическо крайбрежие на Ирландия. Възможността да бъдат видени на метри от брега е рядка, но най-ценната среща остава онази, при която тези огромни животни продължават необезпокоявано своя път.
