През цялата история това средновековно селце е оставало сравнително изолирано от външния свят. Но сега най-стръмната въжена линия в света отвежда пътешествениците до селото с 430 души.
Пътешествието до там започва с живописно тричасово пътуване с влак от Женева до Лаутербрунен - алпийско село, сгушено между Интерлакен и масива Юнгфрау в централна Швейцария. След това се озовавате на входа на планинското селце без автомобили Мюрен.
През по-голямата част от историята на Мюрен жителите са водили мулетата си три часа надолу, за да съберат основни провизии в долината, преди да се върнат обратно нагоре. След това, през 1891 г., е открита теснолинейка, свързваща Мюрен с близкото планинско село Грютшалп, и фуникуляр, който достига до Лаутербрунен. През 1965 г. е открита еднорелсова въжена линия, която може да превозва жителите до друго село без автомобили - Гимелвалд, над долината, съобщава BBC.
Сега това някога уединено селце с 430 души, разположено на 1638 м надморска височина в Бернския Оберланд, се свърза директно с външния свят и долината отдолу чрез най-стръмния въжен лифт в света: Schilthornbahn, който изкачва пътешествениците на 775 м нагоре през едни от най-зашеметяващите пейзажи на Швейцарските Алпи само за четири минути.
От паркинга Stechelberg ще се издигнете от дъното на долината нагоре в остъклена кабина, гледайки надолу към приказните къщички, заобиколени от скалисти планини и покрити със сняг борове. Пътуването нагоре по вертикалната скална стена Mürrenfluh е толкова гладко, че едва се забелязва наклонът от 159,4%.
Разположено на естествена тераса в подножието на върха Шилторн (2970 м) с изглед към долината Лаутербрунен, Мюрен е село от 13-ти век с традиционни каменни и дървени къщи, което изглежда сякаш е прилепнало към ръба на скала. Поради уникалното си местоположение инженерите никога не са успели да го свържат с външния свят по шосе.
„Взимането на въжена линия до училище може да изглежда необичайно за мнозина, но за мен това беше ежедневен ритуал“, каза роденият в Мюрен Михаел Абеглен. „Повечето ежедневни потребности и услуги са налични в Мюрен, но всеки път, когато имаме нужда от лекар, фризьор или зъболекар, трябва да слезем в долината, където много от нас са паркирали колите си".
Според Абеглен, малкото целогодишни жители на селото отдавна разчитат един на друг. „Когато израснеш тук като мен, познаваш почти всички и има силна сплотена общност. Някои гости са като местни, тъй като се връщат в Мюрен всяка година", добавя Абеглен.
Това малко по размер селце без автомобили е най-добре да се разгледа пеша. Малкото улички на Мюрен са осеяни с уютни ханове; рустикални ресторанти, сервиращи алпийски сирена и сухи колбаси; барове, предлагащи вечерни аперитиви; и причудливи магазинчета за сувенири, продаващи пощенски картички, изискани швейцарски шоколадови бонбони, часовници с кукувици и камбанки.
Една от основните забележителности на Мюрен е хотел Mürren Palace, построен през 1874 г. и наречен „първият дворец на Швейцария“ заради историята си на приемане на известни скиори и холивудски актьори като Рита Хейуърт. Излъчваща елегантност и величие, балната му зала е служила като място за срещи на висшето общество през 20-ти век.
Въпреки малкия си размер, Мюрен е основен център за зимни спортове. Това бивше тихо селище на Валзер се трансформира в края на 19-ти век, когато британски скиори откриват селото и се влюбват в пейзажа (и пистите).
По-късно се стига до създаването на Ски клуб Кандахар през 1924 г. и откриването на първото ски училище в страната в Мюрен през 1930 г. Година по-късно, през февруари 1931 г., в това малко градче започва първото Световно първенство по ски алпийски дисциплини.
Близо век по-късно, околните планини са осеяни с 54 км пресни, прахообразни писти, свързани с въжени линии, фуникуляри и лифтове. Когато снежните условия позволяват, можете да карате ски 16 км от върха Шилторн до дъното на долината в Лаутербрунен.
Но местните жители казват, че Мюрен предлага нещо повече от просто каране на ски. От юни до септември районът се превръща в популярна дестинация за парапланеризъм, предлагайки великолепни гледки от птичи поглед към извисяващите се скали, тюркоазените езера и повече от 70 каскадни водопада в региона. Можете също така да се разходите по осеяните с цветя пътеки и поляни, по които пасат овце.
Излезте сред природата по пътеките. Не е нужно да ходите твърде далеч, но веднага щом сте на пътека, сте сами и можете да се насладите на тишината и красотата най-осезаемо. Въздухът е толкова чист и свеж.
„Хората не идват тук, за да пазаруват или да разглеждат забележителности, а за да преживеят живота чрез каране на ски, ходене със снегоходки, туризъм или прости удоволствия като да се насладите на несравними гледки в уединение и да се потопите в потоците или в девственото езеро Граузели", разказва Джулия Лън, която води семейства и жени на походи.
