Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци.
Но лятото край Дунав обещава да е още по-вълнуващо, ако не гледаш към реката отстрани, а буквално ако се гмурнеш в нея. За тази цел ти трябват само весла, някаква лодка, а е добре да вземеш и хубава снимачна техника.
Ако обаче си турист, който не познава реката, тогава е добре да потърсиш съдействие от местните хора. Само за ден те ще ти разкрият толкова "речни тайни", които дори не си подозирал, че съществуват. Например в Свищов се е превърнало в традиция за местните хората, при ниски води през лятото да плуват навътре в реката и да търсят местата с пясъчните наноси.
Там реката сама прави своеобразни острови, където човек може да се наслади на изключително фин пясък и на прекрасното спокойствие сред дивата природа. Единственият недостатък е, че на тези места няма сянка, а от време- навреме се появяват и комарите. Но тогава човек хваща веслата и продължава с похода си навътре в реката.
Третият по големина остров в българския участък на Дунава се нарича Вардим – по името на близкото село, откъдето обикновено се спускат лодките към водата. Любопитно е, че около о. Вардим се образува голям речен нанос, който всяка година е на различно място и отива или по-близо до нашия бряг, или се мести пò към брега на Румъния.
Предизвикателство е да го намерим, затова и всяка година организираме разходки с каяк до т.нар. "Вардимски острови", казва в интервю за "Радио България" гл. ас. Радослав Йорданов, който освен че е преподавател в Стопанската академия в Свищов, е един от най-големите почитатели и познавачи на всичко, случващо се край Дунава. "Много живот има по реката, особено на остров Вардим" – казва Радослав Йорданов и продължава:
"Това, което може да се види на Вардим и съседните острови, са много птици. Особено от средата на лятото до късна есен и през зимата на тези пясъчни коси и по носовете на островите има много пеликани, лебеди, корморани, речна рибарка, аз като турист винаги им се наслаждавам на това място.
Дори гнездят на тези пясъчни коси, а ако се случва да видим, че има яйца или малки пиленца, тогава избягваме да ходим при тях, за да не ги притесняваме. Там с фотокапани сме се опитвали да заснемем бобри, но покрай тях сме уловили с обектива и какви ли не още животни. Бобрите пък за дълго бяха изчезнали от нашите земи, защото човекът ги е използвал за месо, за кожи, за лекарства и какво ли не още. Но те отново са в своите местообитания.
Мястото, където обитават бобрите, е много диво и е точно в средата на реката. То е точно на канала, който разделя о. Вардим на две части. Това е така нареченият от нас "Бобърски остров". Направен е от млади върбови дръвчета и е нещо като "закусвалня" за бобъра. Той прекосява около 80 м от остров Вардим, отива там, хапва от младите фиданки и се връща обратно. Животните са си го намерили и живеят близо, защото тези дръвчета са храна за тях. Чувам притеснения, че бобрите унищожавали дръвчетата, но това не е така.
Бобърът може да прегризе едно дръвче, но то е на около 20 см от корена, там, където достига, за да гризе. Това дръвче е със здрав и силен корен и то продължава да живее и расте.
Затова нека отпаднат тези излишни притеснения. А съм чувал и притеснения от някои рибари, че бобърът се храни с риба и унищожава улова. Това също не е така, защото бобрите се хранят само и единствено с кората на дърветата, т.е. с целулоза. Опитвам се да подам на рибарите такава информация, за да не възприемат бобрите като техни конкуренти, а да познават по-добре живота около реката.
Дори и с такава – опознавателна цел, правим нашите пътувания с каяк навътре в Дунава. За да покажем, че бобрите са безобидни животинки, на "бобърския остров", а и на други места по реката поставяме фотокапани. Целта ни е да опознаем животните, да видим какво правят те в дивата природа. А най-хубавото видео, на което попаднахме там, е на майка с малко бобърче.
Вижда се как то подскача и се закача с майка си. Много мила гледка е това, пък и малко хора у нас въобще са виждали бобри на живо. Аз разпространих това видео на много места в социалните мрежи и със сигурност много хора са го гледали."
Удоволствие е да ходиш по речния пясък, а да бродиш по тези речни места е истинско приключение дори за сам човек – казва още Радослав Йорданов и добавя, че сред Дунав има места, където можеш да съзерцаваш изгрева, залеза и да посрещнеш първото юлско утро.
Само че градчета като Никопол, Белене, Свищов все още чакат своя звезден миг, когато повече туристи от България, а и от чужбина ще ги открият като своя дестинация за разходка през лятото. И още от Радослав Йорданов:
"Навремето Свищов е бил търговски град, а днес е университетски център, там се намира Стопанската академия "Димитър Атанасов Ценов". Но в бъдеще този град може да се превърне и в много хубава туристическа дестинация, стига да се обърне повече внимание на възможностите, които дава близостта до Дунав и многото местни забележителности.
(Снимки: Каяк клуб - Свищов)
Туризмът, дори да не стане основен поминък за населените места по Дунава, може да е едно от нещата, които ще ги съживи. Има голям потенциал и то не само в областта на културния, еко- и приключенския, винения туризъм, тук към тях могат да се добавят и още много неща. Но са нужни хора с идеи, които да мечтаят и да разработват своите планове, за да могат те да променят и облика на местата край Дунава." /pochivka.blitz.bg
