Африканците са разделени на няколко различни раси, дистанцията между които понякога е повече от сто хиляди години. Европейците са много по-млади и следователно по-генетично хомогенни. В Африка расизмът е широко разпространен, понякога в най-брутална форма, насочен главно срещу собствените им черни съседи.
1. Южна Африка. "Дори победихме белите"
В сравнение с класическите негроиди, южноафриканският тип се характеризира с по-светла кожа, тясна брадичка и нисък ръст. Тук банту-говорещите народи, като прочутите Зулуси и Коса, се смесват с бушмените и хотентотите.
Ако смятате, че имате проблеми и всичко в живота е лошо, вижте как живеят в Непал
В Южна Африка черните, меко казано, не харесват бели, цветни и азиатци, но още повече презират собствените си по-черни северни събратя, които се втурнаха в страната след падането на апартейда. Тази враждебност често достига до погроми и кръвопролития, а местните чернокожи свързват сравнително високия си стандарт на живот със собственото си расово превъзходство над „черните носове“. Мигрантите са принудени да работят в най-мръсните работни места и да живеят в бедняшките квартали от апартейдските времена, наследени от местните, които са се издигнали с една стъпка по-високо, а други до върха.
2. Източна Африка. "Пушкин е наш"
Етиопците считат себе си за еталон на човешка раса. Известен е техен израз: „Когато Бог е направил човек от глина, първата фигура останала недопечена - така се появил белия човек. Втората се оказа препечена - така се появили негрите. И едва от трети път Бог изпекъл глинената фигура колкото трябва, и така се появили етиопците.
Българин попадна в Тринидад и Тобаго и описа триковете на пътешествието си дотам
“Наши са всички” - Александър Сергеевич Пушкин, разбира се, е потомък на “арап” именно от Етиопия (Абисиния), тъй като, по мнението на много жители на тази страна, останалите африканци се различават малко от големите маймуни. Черните нилски племена в самата Етиопия имат презрителен прякор Шанкела (подобно на "негър"). В исторически план Шанкела са били в позицията на роби на управляващите местни общества на Абисиния, които активно ги ловували като дивеч през 20-ти век. Търговията с роби в Етиопия бе премахната едва през 1942 г. по време на британската окупация, но освободените Шанкела все още остават най-низшата каста.
3. Централна Африка, Руанда. Черният геноцид
Расизмът изигра жестока шега за народа на тутси. Тези високи, понякога европеидни номади африканци смятат, че са от Етиопия, което според тях е много престижно расово (виж предишния параграф).
Дълго време Тутсите, които съставляваха войнствено малцинство в Руанда и Бурунди, доминираха над потиснатите Хуту, за което платиха висока цена. В един момент Хуту също били очаровани от теорията за расовото превъзходство, сравнявайки черепите, носовете и глезените и след няколко години привели наученото на практика. За сигнал за клането през 1994 г. послужи призивът на радиото на Хуту: „да отрежем високите дървета“ (средната височина на мъжете на Тутси е 193 см). По време на 100-дневния ден на геноцида в Руанда, заради липса на огнестрелно оръжие, повече от един милион души са били убити с мачете, най-вече Тутси.
4. Който не останал роб, станал робовладелец
В продължение на векове, европейците вземали в робство високите африканци Банту , но не пипали Пигмеите, физически неподходящи за работа по насажденията. Въпреки това негрите в Екваториална Африка са традиционно собственици на роби, които до ден днешен експлоатират същите нежелани от белите Пигмеи и до днес.
През 2009 г., под натиска на правозащитни организации, на парламента в Конго бе представен законопроект за държавна защита на Пигмеите срещу робския труд и сексуалната експлоатация, но парламентаристите от тази африканска страна все още не са приели този закон, тъй като „джуджетата винаги са принадлежали на Банту е наша утвърдена традиция".
