Всяка година Султанатът Оман става все по-популярен сред туристите поради запазените автентични традиции на арабския свят и уникалната природа с живописни оазиси. Туроператори вече започнаха да пускат чартъри към светската страна на Персийския залив, а американското модно издание Vogue счете Оман за една от най-популярните дестинации през 2019 г. като цяло. Ето какво разказва българка, посетила тази слабо позната страна:
През май 2018 г. Оман улесни условията за получаване на туристическа виза за много страни. Моят приятел и аз решихме да се възползваме от тази възможност, купихме евтини билети за турска нискотарифна авиокомпания и отидохме в новата за нас страна.
Честно казано, ние нямахме големи очаквания от Оман и неговите жители. Държава, произвеждаща петрол с богати мързеливи араби на ръба на арабските пустини - мислихме си ние. Но нашите предположения и стереотипи се сринаха в първите дни!
Пясъците на пустинята и океанското крайбрежие бяха пълни с антики от всички времена, свръхмодерните музеи предоставяха изчерпателни познания за случилото се тук в различни епохи, а самите оманци се оказаха най-щастливите жители на планетата, желаещи безкористно да помагат на чужденците у дома им.
Реколета е най-странното гробище на света и пази хиляди зловещи тайни
Индийски мусон
Пътуването ни в Оман започна от крайния юг - град Салала. Салала е географската среда на Арабскоко крайбрежие на Индийския океан, южният край на страната.
"Са-ла-ла, са-ла-ла", нежно, по африкански, нашият шофьор Ахмед, който ни взе на континенталното трасе Мускат-Салала, произнася името на главния град на провинция Дхофар. -"Хариф, хариф ," продължава той, като ни обяснява как Дхофар се различава от останалата част на Оман.
Хариф е дъждовният сезон, когато дъждовете три месеца в годината неуморно поливат планинското плато Дофар, което се простира на двеста километра по брега. В Хариф има изсъхнали водопади и вадите (арабско наименование на сухите речни корита) се изпълват с потоци дъждовна вода и бързат към бушуващия Индийски океан.
Хариф в Арабия достига само до Дхофар и благодарение на него има тропически климат с бананови и кокосови насаждения, богати култури, изобилия от цветове и зеленина. През останалата част от годината Дофар, като повечето от страната, е камениста пустиня, обгорена от безмилостна топлина.
Имахме късмет и хванахме този кратък период през септември, когато дъждовният сезон току-що свърши, безмилостната топлина все още не беше изгорила зелените оперения на дърветата и вече беше възможно да се плува в океана. Възползвайки се от хубавото време, отидохме на един от тези плажове, които обикновено са известни само на местните. Ал-Фасая - плажът е на около четиридесет километра по крайбрежния път към Йемен, до който трябва да слезе по серпентинен път.
Черният път се простираше на десет километра надолу, а по ръбовете му имаше мрачни скални стени, бодлива растителност и камъни. Сред средиземноморските бодли се скитаха стада камили. Когато, за да скъсим пътя, прескачахме камъни и бодли, един пикап спря пред нас. Шофьорът - очевидно местният овчар - с жест ни показа да влезем в колата.
Той ни свали до брега, където вълните на прибоя се пръскаха около камъните, един кораб, който стоеше на котва, без екипаж, и плажът с мек пясък се криеше зад високите камъни - можете да плувате и да се печете на слънце голи. След като се наслаждавахме на изобилието на океана, ние поехме обратно и отново, от нищото, този шофьор изскочи и побърза да ни откара горе. Накрая той ни предложи вода и се разделихме.
Като цяло този овчар не беше изключение, а по-скоро правило, защото по-късно ние имахме по пътя си много срещи със същите прекрасни благосклонни оманци, готови да ни помогнат във всичко. Те ни возеха, черпиха с местна храна и със сигурност чай, проявиха интерес откъде сме. Бяха отворени, приятелски настроени, търпеливи.
Въпреки факта, че повечето местни хора изповядват исляма, те с уважение се отнасят към нашето православие и многократно казваха, че тук не е имало дискриминация, основана на религия, включително и към мигрантите. Таксиметровите водачи бързо договарят таксите за услугите си. Те не се пазарят за пари, не те притесняват, не се налагат, много коректни са в общуването и се държат на разстояние. Като цяло, след известно време у нас се настани ясно мнение за Оманците: те никога няма да те заблудят или измамят
Най-студените и най-горещите места на планетата, където не е за туристи
Морска държава
Може би тези добри маниери и добри маниери са резултат от хилядолетната история на южния Арабски полуостров, вековни добри търговски отношения с буквално целия свят. Бяхме убедени в това, когато посетихме Музея на тамяна в Салала, където е представена историята на арабската навигация.
На брега на Оман се намират древните търговски пристанища, които сега се разкриват от археолозите. Смята се, че оманските моряци са най-опитни моряци в арабския свят. Дълго преди европейците те избрали Индийския океан, колонизирали Източна Африка, отишли в Индия и Китай.
Според легендата, Васко да Гама в търсене на лоции (наръчници за моряци, съдържащи описание на моретата и океаните) на Индийския океан, качил на борда оманския лоцман Ахмад ибн Маджид, който или напит добре от европейците, или по свое собствено желание, но им издал тайната на пътя към Индия.
Както и да е, Ибн Батута (арабски пътешественик и странствуващ търговец, който е пътувал във всички страни на ислямския свят, описва оманците през 14-ти век като „скромни, с добри маниери и приятелски настроени към чужденците”. Така са останали и до днес.
Но традиционните морски плавателни съдове, които донесоха световна известност на арабските навигатори, са останали в музеите. От традиционните лодки в Оман, все още се използват риболовните "Дау" - съдове с широка палуба, разширен нос и закръглена кърмова част. Вярно е, че те са изградени днес в по-голямата си част от съвременни материали и са оборудвани с мотор.
Туристическите Дау за автентичност са все още от дърво. Моделите на Дау в пълен мащаб или под формата на намалени копия могат да бъдат открити във всеки морски град в Оман. Тази лодка се превърна в истински символ на Оман като традиционния нож Хаджар, къс извит нож, който всеки човек носи на колана си. Хаджар е изобразен дори на националния герб на Оман, но сега най-вероятно ще намерите този нож в магазин за сувенири, отколкото в омански всекидневен костюм.
Вечността мирише на тамян
В Салала посетихме местния базар и не беше толкова креслив и суетен, както навсякъде в Сирия или Узбекистан. В най-горещото време на деня повечето магазини бяха затворени, а към нас идваха аромати от руската църква - вътре димеше тамян, сдъщо така продаваха тамян, парфюм, козметика.
Жената зад тезгяха, увита в черно (само очите й бяха отворени), отваряше буркан след буркан и ни показваше загадъчните ароматни прахове, различни видове тамян.
Тамянът е характерен продукт за тази страна. Това е парче замразена ароматна смола, събрана от дървото Boswellia Sacra. Тук се добива смола от около пет хиляди години и по своите лечебни свойства се счита за най-добрата в целия свят.
В предишни времена тамянът е бил толкова важен продукт като златото, подправките и коприната. Използван е за ритуални цели в Месопотамия, Древен Египет, Елада, Рим, Персия и Китай. Преди няколко хиляди години големите и малките държави се борели за контрол над тамяна и „пътя на тамяна“ - както днес за петролните полета. А сега торба от един наистина уникален продукт на пазара в Салала може да се купи само за хиляда риала (около 4,5 лева).
До кои храни от шведската маса в хотелите не бива да се докосваме
Пустинен Оман
От океана свърнахме към дълбините на полуострова - още по-горещо, още по-сухо, по-непоносимо да бъдеш на улицата. Пътят води по ръба на пустинята Ралат ал-Вахиб. В покрайнините на древните градове-близнаци - Джалиан Бани Бу Али, Джалиан Бани Бу Хасан, след това Ал-Камил. Всеки град има своя крепост, стари джамии, бедуински пазари.
Крепостта на Джалиан Бани Бу Али е най-автентичната от изброените. Днес тя е единственият храм в района, който не е възстановен. Имаща класическа за Оман квадратна форма, тя се слива с местния сив прашен пейзаж. Крепостта е част от защитната линия на региона, която защитавлаа международния търговски морски бряг от набезите на пустинските номади.
На изхода от града ни срещна местен бедуин. Оманецът веднага ни покани на гости. След няколко дни на жега, пясък и тръни, финиковият оазис, в който живееше нашият домакин, изглеждаше като рай. Птици пееха, водата бълбукаше, насекоми се стрелкаха - тук кипеше живот.
По-късно добродушният оманец ни отведе в климатизирана стая, седна на дивана, донесе фурми и ни каза да чакаме. Домакинята на къщата дойде да ни поздрави - първата жена от посещението ни в Оман, която не се страхуваше да се свърже с нас. До този момент не бяхме виждали жени Понякога те минаваха наблизо с коли, появяваха се в магазините в солидни черни роби и веднага изчезваха. Но това беше друг въпрос.
Домакинята дойде при нас, облечена в ярко розови тъкани, подобни на индийски, ръцете й бяха боядисани с къна и тя ни говореше на отличен английски. Обменяйки традиционните поздрави на арабски-английски, ние седнахме на пода. Домакинята донесе традиционен набор от ястия за Оман - ориз, печено агне и морски дарове, изпечени на камъни. Оставиха ни да се храним сами. След вечеря милата домакиня ни каза, че е учила информационни технологии в университета, а сега е у дома с детето си, което е само на година и половина. Собственикът на бедуинския дом се оказа сух арабин с издължено овално лице. Занимаваше се с развъждане на камили.
По-късно в други омански семейства се сблъскахме с подобна ситуация - жените, заедно с мъжете, получават висше образование, след което един от тях отива на работа, а някой остава вкъщи с децата.
Столицата Мускат
Поредният шофьор в традиционните омански одежди ни докара до Мускат. Беше облечен с бяла риза с дълги ръкави „дишдаше“ и кепето „кумee“, с които ходят повечето мъже. Попитахме го за Оман и за управляващия постоянно вече повече от четиридесет години владетел - султан Кабус бин Саид. "Отец на нацията," - отвърна той.
Абсолютният монарх, управляващ сам в Оман от 1970 г., тук искрено се уважава. Неговите портрети висят в правителствени офиси, магазини, ресторанти, а понякога и по улиците. И изложбите в музеите разделят историята на Оман в съвременния свят и света, преди султанът да се изкачи на трона. Но с всички типични ориенталски почести, тук няма прекомерен култ на личността около Кабус. Самите жители го смятат за много мъдър, очарователен и дори скромен.
Петролните пари Кабус навремето е започнал да използва за социални нужди, и феодалният Оман през годините на неговото управление се превърна в модерна държава с развита инфраструктура и висок стандарт на живот. Няма претенциозни дубайски небостъргачи, високи кули, златни вани и ски курорти в пустинята, тук доминират разумните инвестиции.
В Мускат посетихме джамията на името на Кабус, която, въпреки огромните си размери, се оказа много елегантна и невероятно красива. Издълбаните дървени тавани напомниха Сирия, керамичните плочки на Узбекистан, ръчно изработените килими на Иран. „Космополитен и еклектичен“, така че бих характеризирала главния омански храм.
Самият Мускат е международен град. Пристанище, друго пристанище, крепост, дворци, музеи. Португалците и османците са завзели стратегическото пристанище, после градът е бил под английски протекторат. Сега оманците са тук, но интернационализмът остава: ресторанти от всякаква световна кухня, офиси на чуждестранни компании, туристически базари, задръствания, летище точно в града са знаци за голям град.
Но тук пътуването ни свърши, а от Мускат се отправихме към границата. "Добър Оман?", попита нашият шофьор. "Халюя, халюя (красива, добра)", потвърдихме.
По пътя към дома успяхме да погледнем в туристическия център на контролно-пропускателния пункт. Там намерихме отлична карта на Оман, подробна, с много високо качество на печат, както и безплатна. Същата карта, която търсехме в първите дни на пътуването. Същата карта, която не намерихме и в крайна сметка пътувахме с навигатор. Мисля, че заради пътуването из Оман с тази карта ще се върнем отново в страната!
