Островът, погребал Наполеон - опасен, чудат и беден

Дори и днес малцина знаят нещо за това място, дори и къде се намира

https://pochivka.blitz.bg/pateshestviya/ostrovt-pogrebal-napoleon-opasen-cudat-i-beden Pochivka.blitz.bg
Островът, погребал Наполеон - опасен, чудат и беден

„Света Елена. Малък остров“ – тези думи написал през 1785 година Наполеон Бонапарт на последната страница на учебника си по география, когато бил още ученик. По ирония на съдбата 30 години по-късно сваленият френски император бил заточен и след това починал точно на този отдалечен британски остров в Атлантическия океан.

Дори и днес малцина знаят нещо за това място, дори и къде се намира. Но това се променя, защото през октомври 2017 година Света Елена посрещна първия си пътнически полет, съобщава „Нешънъл Джеографик“.

Загадъчните дупки на смъртта

Преди това той е бил достъпен само след 5-дневно пътуване на борда на кораба „Света Елена“. До острова с територия 76 кв. км. сега може да се стигне с 4-часов полет от Южна Африка.

Това, обаче, не станало лесно. Още първият полет бил отложен с над година заради опасните ветрове. Заглавията в британската преса не били никак щадящи, наричали го „най-безполезното летище на света“. Въпреки че минали на по-малки самолети, а пилотите преминавали през интензивно 8-месечно обучение, летището продължавало да има затруднения с откриването.

В момента само 9 пилоти в света са квалифицирани да летят до Света Елена. Те имат „категория С“ – най-трудното ниво.

Изненадващо, островът, намиращ се на около 2000 км от Ангола, някога е привличал много посетители. Сред тях са били ученият Чарлз Дарвин, изследователят Джеймс Кук, писателят Уилям Такъри и астрономът Едмънд Халей.

Бъдещият враг на бойното поле на Наполеон – Артър Уелсли, херцогът на Уелингтън, направил тук запомнящо се посещение през 1805 година, връщайки се от Индия в Англия.

„Лодката, която го возела към брега, се обърнала в бурното море. Трима души се удавили. Уелингтън не можел да плува, но едно момче се притекло и го спасило. Ако не беше, битката при Ватерло можеше никога да не се случи“, разказва възрастният местен гид Базил Джордж.

Преди построяването на Суецкия канал на острова пристигали по 30 кораба на ден. Търговията процъфтявала от 1657 година, когато Оливър Кромуел дал на Източноиндийската компания право да управлява острова.

Първи пристигнали малка група плантатори, които превърнали Света Елена в една от най-старите британски колонии. Забогатели от търговията със стоки от Индия, те построили крепост, замък, църква и имение. Известните търговци Соломон и Торп отворили магазин в края на 18-и век.

Но когато островът минал във владение на британската корона през 1833 година, и най-вече след 1869 година, хората обеднели. „Каналът ни свали от картата. След сривът на търговията с ленени влакна през 60-те години на 20-и век, когато кралската поща реши да използва гумени ластици, вместо канап, за да връзва пощата, сме зависими от държавната помощ“, казва Джордж.

Сега местните жители се надяват, че летището ще даде на младите обитатели на острова (наричани „светци“) по-добри възможности за бъдещето и няма да има нужда да напускат в търсене на работа.

Те очакват и засилване на туризма, но има един проблем – местата в самолета са ограничени. Това означава, че на седмица могат да пристигат по 76 души, което няма как да запълни местните хотели. Някои местни жители пък се оплакват, че полетът е прекалено скъп.

Какво, обаче, може да очаква един турист тук? Забравете белите пясъчни плажове с палми. Островът разполага с издълбани от океана скали, стръмни долини, покрити с обширни поля лен и гъсти гори, обвити във виещи се морски мъгли.

А пясъкът по извивката на залива Санди Бей, е черен.

Островът, обаче, изглежда подходящ за приключения. Във водите му има 30 вида ендемична риба, а от януари до март там пристигат и бели акули. Любителите на природата могат да се окажат в непосредствена близост до най-възрастното живо същество – гигантската костенурка Джонатан, излюпила се през 1832 година.

Можете да си изпиете кафето в най-отдалеченото кафе на света или да ударите чашка тунги – силно алкохолно питие от кактус. Можете да опитате рибен пай и сандвич с доматена паста.

През нощта се открива невероятна гледка към звездите. Островът чака официално признание от асоциацията „Тъмно небе“, защото там се случва нещо уникално – от Света Елена се виждат едновременно и Южният кръст и Голямата мечка.

Пешеходните маршрути могат да се окажат една от най-големите атракции на острова. Най-известният от тях е Стълбата на Яков, която изкачва стръмната долина, скриваща Джеймстаун. Из острова има около 20 планински маршрута, като някои от тях са направени така, че и туристи без подготовка да имат възможност да ги изминат.

Любителите на историята биха се заинтересували от миналото на Наполеон и обиколка до къщата „Лонгууд“, където той е живял от 1815 до смъртта си през 1821 г. Вътре може да се види медната вана, в която дребният владетел е прекарвал часове в четене и съчиняване на мемоари.

Запазени са и малките дупки в кепенците на прозорците, през които Наполеон шпионирал пазачите си отвън.

Гробницата, в която бил погребан Наполеон до 1840 г., се намира на около 3 км. След това тленните му останки са пренесени в Париж.

Въпреки суровата природа и драматична история, животът на острова е спокоен и все още носи следи от времената, когато хората разменяли тикви за пилета. Мобилно покритие има едва от 2015 г., а двата транспортни цикъла още не са завършени.

За 4500-те обитатели тук семейството е наистина всичко. Хората се обръщат към по-възрастните с „чичо“ и „лельо“, дори и да не са роднини. Говорят си на малки имена. Тук има местно радио и вестник.

Отдалечеността си има своите недостатъци. Някои продукти за готвене се намират трудно, а интернет и мобилната връзка за телефоните не е стабилна навсякъде.

Но изолацията е част от чара на Света Елена. Когато сте отдалечени както в технологично, така и в географско отношение, лесно преминавате към по-лежерен начин на живот и преоткривате простите удоволствия в живота.

Остров Ябука и аномалията, която всява смут у моряците

Местните ви махат и поздравяват на улицата, независимо дали ви познават. Дълго време цари абсолютна тишина, а често можете да се озовете край някой огън, играейки настолни игри.

Скоро всичко това ще се промени, тъй като разклонение на Южноатлантическия експресен подводен оптичен кабел, който свързва Южна Африка с Източния бряг на САЩ, ще донесе по-добра връзка на Света Елена и ще сложи край на дигиталната му изолация.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Горещи