Действителността понякога може да бъде много по-страшна от всеки филм на ужасите. Съществуват наистина плашещи места, пръснати по целия свят – къщи, населени с привидения, изоставени сгради, градове призраци, които могат са се конкурират успешно и с най-добрата сценография от хорърите.
Тези места най-често са станали ужасяващи не поради небрежност или заради страховитите легенди, свързани с тях, а по естествени причини или „благодарение“ на човешката намеса. Ужасяващи, но и невероятно притегателни.
Ако тръпката и мистерията винаги са ви привличали, ако обожавате усещането косите ви да настръхват от страх и любимият ви жанр е хорърът, навечерието на Хелоуин е най-подходящият момент да посетите, поне виртуално, някои от „черните дупки“ на планетата.
Точно 13. Междувременно може да си изберете първата спирка в бъдещото си реално пътешествие на ужасите, по-близка или по-далечна, с надеждата, че пандемията все някога ще отшуми и сетивата ни ще гъделичкат друг вид страхове, а не тези от медицинските статистики за още и още жертви на коронавируса...
Единбургската крепост, Шотландия
В Замъка на призраците в Единбург ви очакват барабанчик без глава и призрачен свирач на гайда, придружаван от своето куче фантом... Ако не вярвате в призраци, знайте, че през 2001 г. над 240 изследователи от различни държави влизат в обителта с най-усъвършенстваната за времето апаратура за откриване на паранормални явления.
И всеки от тези 240 учени свидетелства, че там е видял призраци, че е присъствал на тревожни и необясними явления, а някои дори са усетили докосването на някакво мистично присъствие в крепостта.
Пътят на смъртта, Боливия
El Camino de la Muerte, или Пътят на смъртта, в по-голямата си част е построен от парагвайски затворници по време на войната от 30-те години на ХХ век. Дълъг е 60-80 км и води от столицата Ла Пас до селцето Кориоко в амазонската джунгла. Какъв е проблемът? Шосето е с ширина на една лента – по-малко от 3 м, не разполага с мантинели, дъждът и мъглите са ежедневно явление, а отстрани има 600 метра за свободно падане...
Статистиките говорят средно за 209 инцидента с 96 жертви годишно. На 24 юли 1983 г. автобус пада в каньона, предизвиквайки смъртта на повече от 100 пътници: това е най-тежкият пътен инцидент в историята на страната. Този рисков планински маршрут, смятан за един от най-трудните в света, се ползва и като етап от колоездачни състезания в Южна Америка.
Лазаретът на Черната чума в Повелия, Италия
Повелия е живописно островче в близост до Венеция, чиято история обаче е доста потискаща. От 1793 до 1814 г. то е използвано като лазарет за близо 160 000 жертви на върлуващата чумна епидемия в Европа, докато се превърне в същински общ гроб, в който са хвърлени телата на хиляди хора.
Дълго след края на епидемията съдбата на острова не става по-оптимистична: от 1922 до 1968 г. там функционира психиатрична болница, в която, според слуховете, един обезумял лекар е подлагал на жестоки мъчения пациентите, преди да сложи край на живота си. Днес е трудно да се установи дали това е истина или не, тъй като островът е затворен за посетители.
„Хелингли“ – психиатрията фантом, Англия
Основана през 1904 г., тази психиатрична клиника е за особено проблемни пациенти. Много от тях са били подлагани на пионерски за онова време психиатрични методи на лечение като лоботомия и интервенции с електрошок. Предназначена за не повече от 700 болни, болницата в действителност поема двойно повече.
Когато разходите стават непосилни, тя е извадена от експлоатация и лудите са върнати на улицата с обяснението, че са в състояние да се грижат за себе си. Изглежда обаче, че много от тях всъщност така и не са напуснали това място, което е окончателно закрито чак през 1994-та…
Акодесеуа – пазарът за вуду фетиши в Того
На пазара в Ломе – столицата на Того, разстлани върху дървени сергии, могат да се намерят всички съставки, използвани от шамани и лечители в техните вуду ритуали. Стоката не е като в магазин за сувенири: изсушени крокодилски и маймунски глави, сови, хамелеони, змии – стрити на прах с билки и минали през огън.
За местните това не е нищо повече от аптека, но в нея не се продава точно аспирин… Онези, които практикуват вуду, обикновено правят 3 разреза върху гърдите или гърба на болния, приготвят смес от стрити билки и смляната глава на животното, избрано според болестта, която ще се лекува, докато се получи черен прах, който се втрива в раните.
Много от продавачите и клиентите са от близкия Бенин, където споделят същите медицински практики. Хората купуват онова, което им е поръчал лечителят или магьосникът, за да надвият лоша болест, да си осигурят успех в любовта и работата или да отмъстят за нанесена обида.
Мостът на кучешките самоубийства, Шотландия
Овъртън Бридж в Шотландия отдавна е преименуван в Моста на самоубийците, но за разлика от много места с подобна слава по света, тук самоубийците са не хора, а… кучета.
Смята се, че от най-високата точка на този мост, построен през 1895 г., от 50-те години на миналия век насам са намерили смъртта си повече от 600 четириноги.
При това, те се хвърлят без видима причина от 18 м височина в студените води на река Клайд неизменно от една и съща страна на моста. А може би най-абсурдното е, че онези, които оцелеят, намират начин да се върнат там и да се хвърлят в бездната отново.
Много са научните хипотези, опитващи се да дешифрират този повече от странен феномен: някои от тях говорят за ултразвук и отрицателни импулси, идващи от близката ядрена електроцентрала. Към днешна дата обаче все още няма сигурно обяснение.
Бившата лудница в Момбело, Италия
Кой би предположил, че луксозната вила, в която е живял Фердинанд IV Бурбонски и която е била щаб-квартира на Наполеон, може да бъде превърната в психиатрична болница, пълна с неразгадани тайни? Обаче се случва точно така.
Сградата крие мистериозни подземни галерии и бездънна яма с дълбочина повече от 30 м. Психиатрията е с капацитет 900 пациенти, но скоро те набъбват над 3000, като за тях са отговаряли едва шестима лекари. Разказва се, че някои от тях са правили неразрешени експерименти с душевноболните, а след това, за да заличат следите от престъпленията си, са използвали ямата „по предназначение“.
Кандидо Годой – село на близнаци и джуджета, Бразилия
В много култури близнаците са смятани за странен и злокобен феномен. A в Кандидо Годой в бразилския щат Рио Гранде, където живее малка селска общност от 6500 души, почти изцяло потомци на емигранти от Полша и Германия, близнаците са прекалено много – 10% от всички раждания.
Според легендата тази общност носи проклятието на нацисткия лекар Йозеф Менгеле, избягал в Бразилия след Втората световна война заради престъпните генетични експерименти, правени с концлагеристи. Може би обаче причината е по-прозаична: съюзите между кръвни роднини в едно затворено общество водят до генетични аномалии.
Друга характеристика на населението на Кандидо Годой е големият брой хора, засегнати от нанизъм (изоставане в растежа). Така че близнаците често са и джуджета.
Параклисът на костите в Евора, Португалия
Изграден през XVI век, този параклис е един от най-известните паметници в южната португалска област Алгавре. Дълъг е 18,7 метра и висок 11 метра, изцяло „тапициран“ с човешки скелети и декориран с черепи и кости. Целта е чисто дидактична – да припомни на хомо сапиенс за преходността на земните дела.
В капелата са положени останките на близо 5000 монаси, като за капак има и две цели тела, овесени на въжета, като едното от тях принадлежи на дете... За да се потопите в този поучителен ужас е достатъчно да посетите град Евора.
Катакомбите на Палермо, Сицилия
В катакомбите на ордена на монасите капуцини в Палермо, Сицилия, лежат 8000 мумифицирани тела, почти всичките перфектно запазени. Много от тях надничат страховито от стените и все още носят прекрасните си одеяния, макар и вече висящи на парцали.
Един от куриозите в този некропол е починалото през 1920-а 2-годишно момиченце на име Розалия Ломбардо. То изглежда буквално като току-що заспало и къдриците му, вързани със златна панделка, все още си личат, сякаш е излязло от фризьор.
Хълмът на кръстовете, Литва
Хълмът Шауляй в Литва на пръв поглед прилича на гробище, но там всъщност никой не е погребан. Той е обект на католическо поклонничество и в продължение на повече от век местните католици издигат там хиляди кръстове, разпятия, статуи на Дева Мария.
Съветският режим на три пъти ги изравнява със земята, но вярващите неизменно ги връщат отново. При посещението си през 1993 г. папа Йоан Павел II обявява това място с неговите повече от 100 000 кръста за свято място на надежда, мир, любов и саможертва. Обаче нощем призрачната гледка си е страшничка...
Висящите ковчези в Сагада, Филипините
На Филипините членовете на местното племе игорот са „погребвали“ своите мъртви във висящи ковчези, прикрепени към скалните зъбери, в продължение на много години.
Смята се, че това ги доближава до духовете на техните предци и запазва тялото им в безопасност. Дали е така, трудно може да се провери, но във всеки случай ковчезите още са там...
Градът призрак Орадур сюр Глан, Франция
Изразът „град призрак“ за пръв път е използван от шведския журналист Ян-Олаф Бенгтсон през 1977 г. при посещението му в изоставения град Фамагуста на о. Кипър.
Природни бедствия, войни, причинени от човека катаклизми: има много причини, които карат жителите на един красив град да го напуснат и да го превърнат в призрак. Днес тези градове призраци са навярно стотици, достатъчно е да споменем Припят в Украйна, Колманскоп в Намибия, Каякьой в Турция.
Избираме историята на френското градче (или село) Орадур сюр Глан като една от най-драматичните и смразяващи. На 10 юни 1944 г., 4 дни след десанта на съюзниците в Нормандия, войските на Фюрера решават да се опитат да задушат съпротивата с гръмък акт на отмъщение.
Те обграждат Орадур и ликвидират всички жители: 197 мъже, 204 жени и 205 деца. След края на Втората световна война ген. Дьо Гол, бъдещият президент на страната, обявява, че селището няма да бъде изградено наново – ще останат руините, свидетелстващи за страданията на французите по време на нацизма.
