Преди повече от 1000 години в мъгливите гори на Северно Перу, близо до извора на великата река Амазонка, владеели Облачните войни. Много преди появата на държавата на инките тези мистериозни шаманистични владетели управлявали голяма част от Андите, преди да бъдат победени от инките, да изоставят голямата си цитадела и да изчезнат в историята.
През последните десетилетия нови археологически свидетелства са открити в двата основни източника – укрепения град Куелап и некропола с каменните лица в Лагуната на Кондорите. Тъй като тези култури не са оставили писмени записи (или поне все още не знаем за такива), единственият източник на информация, свързан с тях, са местните устни предания и документалните свидетелства на ранните европейски изследователи, което векове наред е водело до спекулации и противоречия, съобщава Ancient Origins.
Тайният мост до най-голямото съкровище на инките
Куелап и Лагуната на кондорите
Извисяващо се на повече от 3000 м над долината на Уткубамба, заобиколено от облаци, градини и растения, се намира заграденото със стени селище Куелап. Наричано понякога Мачу Пукчу на Севера, Куелап е едно недооценено чудо на древния свят.
Външните му стени са високи 30 метра и защитават над 400 кръгли жилищни сгради, които първоначално имали сламени конусовидни покриви. Това е абсолютно нетипично за предколумбовата архитектура. Има и още специфични характеристики, уникални за андската цивилизация – като високите 7 метра защитни кули, от които с големи прашки били изстрелвани каменни сфери.
През 1997 г. на 805 км северно от Куелап са открити над 200 мумии високо в скалите до отдалечено езеро. Мумиите били поставени в седнало положение и запечатани в индивидуални антропоморфни саркофази, гледащи към езерото. Всичко това е напълно нетипично за андските култури.
Много от мумиите са били плячкосани, а други имали странни неща по главата като удължени черепи или дупки от трепанация. В Куелап човешки скелени са вградени стени, на които имало и каменни скулптури на обезглавени жертви.
Откритите край езерото 200 мумии са учудващо добре запазени, като се има предвид колко влажен е регионът. По-късно учените открили, че пещерите и скалите, които Облачните хора превърнали в мавзолеи, са много студени и с микроклимат, идеален за дългосрочно запазване. В Куелап са открити множество човешки останки, артефакти и биологични материали като халюциногенни растения, кости от жертвени животни и каменни оръжия.
В Куелап са открити следи от насилие и пожари, скелети от различна възраст и пол, разпилени на различни места. 230-те мумии сега се пазят в Музео Леимебамба, но останките и артефактите от Куелап не са изложени, не са проучени, а точното им местоположение не е известно.
Спекулации за произхода на Облачните войни на Чачапоя
През 1553 г. европейският хроникьор Педро Чеза де Леон пише: „При Чачапоя Хуаина Чапач (владел на инките) сещнал такава съпротива, че на два пъти трябвало бързо да се оттегли в защитната си крепост. Но след като пристигнали подкрепелния, той нападнал чачапойците още веднъж и им нанесъл такъв разгром, че те молели за мир и паднали на по ръце. Владетелят на инките им дал благоприятни условия и наредил много от тях да се преселят в резиденцията в Куско, където техните наследници живеят и до днес. Взел много от жените им, защото били красиви и миловидни и много бели. Той създал гарнизони от изселници войници, които да пазят границата“.
Това описание и някои други, както и нетипичната архитектура и погребални практики са довели до много теории за това, че чачапоя произхождат от Европа или Евразия.
Според германския професор д-р Ханс Гифхорн, чачапоя са мигрирали от Стария свят. Някои изследователи откриват общи неща между тях и келтите и галите.
Независимият учен Бриен Форстър открива генетични данни, които свързват древните обитатели на Южно Перу (които имат удължени черепи, кестенява коса, практикували трепанация и били заличени) с Евразия.
Изгубеният град на древната империя Чимор в Перу
Д-р Соня Гилен, водещ експерт по перуански мумии и директор на Музео Леимебамба посочва, че е много трудно да се вземе подходящ генетичен материал от мумиите. Въпреки това такъв бил извлечен, но проблемът бил с какво да бъде сравнено ДНК-то им.
Тези мумии би трябвало да са археологически суперзвезди. Поне няколко десетки от тях трябва да обикалят планетата и да удивляват публиката и учените по света. Вместо това не са публикувани резултати от никакви генетични изследвания. Може би забележката на Гилен означава, че при тези мумии има някаква генетична аномалия, която не може да бъде сравнена с нищо друго.
