Загубени в прегръдките на Източните Родопи се крият едни от най-старите природни и исторически загадки у нас. По тези канари времето е застинало. Нищо не отеква – нито вятърът, нито стъпките.
Дори ехото сякаш потъва в земята край феномена „Глухите камъни“, където хилядолетия човешко присъствие е оставило следи в над 500 изсечени трапецовидни ниши. Те са прецизно оформени, сякаш създадени за култови ритуали, чиито тайни продължават да озадачават археолозите.
Пътешествието започва между Любимец и Ивайловград. Широката отбивка дава възможност на посетителите да оставят автомобилите и да се потопят в почти голата дъбова гора. Дори слабите ноемврийски лъчи успяват да се промъкнат през дърветата и да огреят дебелия златист килим от листа. Пътеката към комплекса е широка, лека, без сериозен наклон, а разстоянието от два километра се взима за малко повече от половин час.
Изсечените ниши, разположени по четири варовикови масива, превръщат района в най-голямата подобна група в България.
Повечето отвори са трапецовидни – форма, която според популярна хипотеза е свързана с преминаването към отвъдното и със съхранение на тленни останки. Комплексът в подножието на връх Света Марина е част от древно селище с над 3000-годишна история, обитавано и през Средновековието, докато животът тук постепенно затихва след Четвъртия кръстоносен поход.
В самото начало на маршрута пътеката се спуска рязко по склона. На място са поставени въжета за опора и с повече концентрация слизането е напълно безопасно. Тук става ясно и защо регионът носи името си – варовиковите камъни са силно шуплести, а звукът буквално се „поглъща“.
Пътеката отвежда към тъмна проходна пещера. След изкачване по дървена стълба следва и преминаване през тясната „провиралка“ – тунел, който изисква движение на четири крака. Много туристи я определят като единствената по-трудна част от маршрута.
Малко по-надолу пътеката минава покрай пещера тип „утроба“, а след това постепенно отвежда обратно към началото на кръговото трасе край голямата скала. Оттук издялани в камъка стъпала водят към върха на най-западния масив. Панорамната площадка разкрива широк поглед към долината на Арда и откритата част на язовир Ивайловград. Когато облаците играят над ридовете, светлината рисува живописни форми върху водата.
На върха се намира и щерна – огромен правоъгълен резервоар, издълбан в мекия варовик. Той напомня за активния живот, кипял по тези места преди хилядолетия. А в подножието може да се влезе в една от големите скални ниши, която според преданията е била гробница на древен велможа – макар да е напълно възможно помещението да е имало различно предназначение през средните векове.
„Глухите камъни“ носят особена тишина, която не плаши, а привлича. Мястото е наситено с вярвания, ритуали и съдби от древността – част от тракийското наследство, което продължава да удивлява археологията и да омагьосва посетителите.
