След като конкистадорът Ернан Кортез и неговите хора минали през Чолула, Мексико, през 1519 г., той го описва като може би „най-красивия град извън Испания“. Но въпреки това той не успял да види неговата най-голяма забележителност.

Или по-скоро не успял да я разпознае.

В центъра на града се издига масивен хълм над равнината. Въпреки местното му название Тлачиуалтепетл („планина, създадена от човека“), Кортез явно смятал, че това е дело на природата. И докато той и хората му изклали хиляди коренни жители и изравнили със земята церемониалните им сгради, те пропуснали една – Голямата пирамида на Чолула, скрита в хълма, съобщава discovermagazine.com.

Лесно е да се види защо испанците са я изпуснали. Построена с кирпичени тухли, структурата е затрупана и започнала да прилича повече на гигантска могила от пръст. Но тези скромни материали крият нейния мащаб. С широчина около 400 метра и височина 65 метра, това е най-голямата по обем пирамида в света.

Тя е по-голяма от известната Пирамида на Слънцето в Теотихуакан в Мексико и дори от Голямата пирамида в Гиза в Египет. Някои твърдят, че това е най-големият паметник изобщо, а е възможно и да е най-старата непрекъснато използвана конструкция в Северна и Южна Америка.

За постройка с толкова много суперлативи, твърде малко хора знаят за нея. Тя обхваща период от 2500 години мезоамериканска история, хроника е на различните цивилизации, които са променяли вида и символичното ѝ значение с годините чак до наши дни.

„В своите часове аз я описвам като най-важната пирамида, за която никога не сте чували“, казва археологът Джефри МакКафърти, преподавал в Университета в Калгари.

Много неща за пирамидата, включително това кой е започнал да я строи и защо, остават неясни. Въпреки че е проучвана от археолози близо век, „религиозният център на Чолула остава една от най-големите загадки на древна Мезоамерика“, смята археологът.

Първите разкопки започнали в края на 19-и век, когато германският изследовател Александър фон Хумболт проучвал мястото. Той нарекъл централното място в Чолула „най-големият, най-известният и най-почитаният от всички пирамидални паметници“ в Мексико.

По-сериозните проучвания започнали през 30-те години на 20-и век, когато археолозите за пръв път прокопали тунели в недрата на пирамидата. За тяхна изненада те открили не след дълго, че се движат не в една постройка, а в поредица от пирамиди, всяка от които имала на външната си страна олтари, платформи и стълбища, оформяли някога екстериора.

Открити били четири различни етапа на строителство, следващи един след друг като матрьошки. Тези слоеве разкриват една много по-богата история, започваща от 3-и век пр. Хр. до 9-и век сл. Хр. Най-ранният етап показва връзка с Теотихуакан, която се намира на 97 км на север.

Следващият слой, обаче, показва съвсем различен стил със стълбищата от четирите страни, „почти като отхвърляне на Теотихуакан“, по думите на МакКафърти. В третата фаза строителите отново приели дизайна на своите съседи, които по това време били в упадък, вероятно за да си присвоят тяхната свещена символика и да се обявят за новия церемониален център на региона.

Които и да са били тези древни архитекти, те са запомнени в легендите единствено като раса от гиганти, наречени куинамецин. Първото сигурно нещо около историята на пирамидата в Чолула са Олмека-Шикаланка (да не се бърка с много по-старата цивилизация олмека), които най-вероятно завладели куинамецин около 800 г. сл. Хр.

Първоначалното предназначение на пирамидата не е известно, но МакКафърти вярва, че създателите ѝ планирали тя да бъде „аксис мунди“ – космическа връзка между подземния свят, земята и небето.

Тя се намира върху извор и може би е олицетворявала мезоамериканската идея за „алтепети“ (буквално „вода-планина“) или метафора за „кралство“. Стенописите във вътрешността изобразяват неща като змии, ягуари, черепи и празненства, но без исторически документи е трудно да се разбере повече за тяхното значение.

В по-късните години пирамидата е служела като гробище и светилище на бога на дъжда Чиконаукуиахуитл, макар че някои учени имат други теории.

През 1200 г. сл. Хр. пристигнал друг народ. Толтека-Чичимека изместили религиозния център на града към нова пирамида, която посветили на Кецалкоатл – име на божество във вид на змия с пера и на митичен герой. Когато Кортез се появил, Чолула основно била място за почит на култа на към Кецалкоатл, а голямата пирамида била изоставена.

Но след това най-неочаквано испанците започнали нова глава в историята на пирамидата. На върха ѝ те построили католическа църква. 500 години по-късно „Ла Иглесия де Нуестра Сеньора де лос Ремедиос“ все още си стои там, продължавайки наследство, което е на две и половина хилядолетия.

„Това е единственото ни известно място в Мезоамерика, където има построянна дейност на едно такова място и където тя продължава. Дори до степен, че се счита за едно от най-свещените места в католическата вяра“, посочва Джон Пол от Калифорнийския университет.

Всъщност археологът МакКафърти смята, че няма голяма разлика между използването на пирамидата от предколумбовите народи и съвременното ѝ предназначение. Дева Мария Изцерителка, на която е посветена църквата, има общи черти с няколко мезоамерикански богини. „Това е приемственост, еволюция към нов вариант“, казва археологът.

Може би след няколко века към църквата ще се добави нов пласт, който ще запази още един момент от богатата история на голямата пирамида.