Около столицата на Казахстан Астана витае едно усещане за мираж. В радиус от 1200 км около нея няма почти нищо, с изключение на няколко провинциални градчета, пръснати из най-голямата степ в света – огромно празно пространство, покрито с трева.
И изведнъж от тази пустош изскача купчина странни футуристични сгради. Най-нопвата от тях е „Хан Шатър“, проектирана от Норман Фостър. Тя представлява търговски център, който е и най-голямата шатра в света, съобщава Си Ен Ен.
Това е най-студената столица в света
Фостър е и архитектът на Двореца на мира и помирението – висока 60 метра стъклена пирамида. Там има и Централна концертна зала, която отгоре изглежда като напъпило цвете, цирк с формата на летяща чиния, президентски дворец, проектиран като копие на Белия дом, и Байтерек – 100-метрова кула, която оприличават на гигантска близалка.
А само преди 15 години този град изобщо не е съществувал.
През 1997 г. президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев премества столицата от Алмати в новопреименувания Астана (наричан преди това (Акмола), който по това време е празно парче земя на река Ишим, което било известно като бивш лагер на ГУЛАГ за съпруги на съветски предатели.
Днес изпъкналият, приличащ на научно-фантастичен силует на града е започнал да се превръща в международен символ на страната.
Нийл Билет, директор в инженерната компания, партнирала си с Фостър за създаването на „Хан Шатър“ и Двореца на мира, изтъква прогресивното мислене на местните архитекти. „Те много обичат предизвикателствата и се организират така, че да се справят с тях, по един много бодър начин“, казва той.
Климатът в столицата прави строителството много сложно. През зимните месеци температурите могат да паднат до минус 40 градуса по Целзий, което я прави втората най-студена столица в света. През лятото живакът скача до 30 градуса по Целзий.
Според Джордж Керилис, строителен инженер, тази температурна амплитуда е била особено затрудняваща при строителството на Двореца на мира: „Трябваше да вкараме система за намаляване на стреса и да позволим на сградата да диша“.
Решението, което измислили, било да заключат единия ъгъл на пирамидата и да поставят останалите ъгли върхи подпори за мостове. Въпреки че се слагат често при мостовете, било нечувано такива подпори да се използват за цели сгради.
„В общи линии е на ролери. Заради климата сградата няма как да не е футуристична“, казва Келирис.
Отдалеч архитектурата на Астана изглежда разнородна, но навсякъде присъства силен казахски мотив. Байтерек е направен така, че да съживява местната легенда за „Дървото на живота“. В историята има златно яйце, а сградата има златна сфера на върха. Сградата на Централната концертна зала пък умишлено е направена да наподобява казахския традиционен инструмент домбра.
Откакто е станал столица на страната, населението се е увеличило повече от два птъи до 750 000. Въпреки увеличаването на градското население размерът нс сградите все още изглежда ненужно голям. Централната концертна зала е една от най-големите в света с места за 3500 души, а Астана Арена има 30 000 седалки.
Въпреки това, според Серик Рустамбеков – местен архитект, размахът на тези проекти е според местния начин на мислене: „Трябва да разбирате миналото на Казахстан, за да получите по-добра картина на нашите виждания за света. Ние сме номадска цивилизация, която се е развивала хиляди години в обширните простори на Евразия. Свободното пространство е по-впечатляващо за казахстанския начин на мислене от пренаселеността, която виждаме в много европейски центрове“.
Много архитекти от цял свят имат участие в оформянето на облика на новата столица, но човекът, който има най-силно влияние в промяната на града е президентът Назарбаев. „Той се шегуваше, че сградата е точно пред неговата резиденция (Президентския дворец) и че строителството и ние сме постоянно под неговия контрол“, разказва Манфреди Николети от италианска проектантска фирма, участвала в строителството на концертната зала.
В много аспекти Астана изглежда като суетен проект на Назарбаев. На върха на Байтерек, който е направен по скица, която самият Назарбаев нарисувал, посетителите могат да докоснат златен отпечатък от ръката му и всяка година празненствата за рождения ден на града съвпада с рождения му ден.
Защитниците на Назарбаев, обаче, твърдят, че Астана не е символ на неговото его, а на неговата амбиция за казахстанската нация. Един от най-силните му поддръжници е Джонатан Айткин – бивш британски политик, който наскоро публикува биография на президента, базирана на 23-часово лично интервю с него.
„Въпреки че съм сигурен, че той има голямо его, то е по-скоро от типа „обичам страната“, а не центрирано върху личността“, казва той. Айткин сравнява Назарбаев с владетелите, доминирали в Европа през 18-и век, и по-точно Луи XIV: „Точно както Версай и части от Париж са създадени от визията на един човек, така е и с Астана“.
За какво ѝ е на заключената в степите Монголия военен флот
Футуристичният дизайн на града показва амбицията на Казахстан и желанието му да се дистанцира от съветското минало, което е белязало много от съседните централноазиатски държави.
„Архитектурата винаги представя развитието на държавата, технологиите, културата. Тъй като Астана се намира в центъра на Азия – място където Изтока среща Запада, смесването на стилове е напълно уместно“, отбелязва Рустамбеков.
