Пиняо се намира в централната част на провинция Шанси, Северен Китай. Той е построен през епохата Джоу по време на управлението на владетеля Сюенуан (827-782 г.пр.н.е.).
От края на XIV век Пин'яо започва да се разраства, добива цялостния си облик през династиите Мин и Цин (XIV-XX век) и днес е най-цялостно запазения древен град в Китай. Градските стени, улиците, къщите, магазините и храмовете в Пиняо са живо свидетелство за културното, икономическо и социално развитие на страната за последните седем века, пише Китайското национално радио.
Местните хора казват, че Пиняо има три съкровища, едно от които са градските стени. Първите от тях датират отпреди 2800 години и са били направени от глина. През 1370 г. на тяхно място са издигнати каменни и тухлени, които са укрепвани и поправяни през годините, запазвайки оригиналния си вид и давайки безценен материал за изследване на древнокитайските строителни техники.
Дължината на градските стени е около 6100 метра, височината им – 12 метра. Формата на града наподобява на костенурка. Вратите му са шест – по една на север и юг, две на запад и две на изток. Южният вход е като главата на костенурката, пред нея са два кладенеца – като очите ѝ, а северният е като опашката. Четирите входа на запад и изток се смятат като четирите крака на костенурката. Тази форма на града не е случайна, тъй като в китайската култура костенурката е символ на дълголетие. Според преданието, бойниците на градските стени са били 3000, а наблюдателните кули – 72, така както Конфуций е имал 72-ма блестящи ученика и 3000 последователи.
Избягвайте до последно да си издухвате носа в Дубай – ето защо
Днес улиците, магазините и къщите в град Пиняо спазват традиционните структура и облик. Преобладават т.нар. съхъюен – оградени от стени домове в квадратна форма, с двор по средата. Тези къщи са смятани за типичен образец на жилищната архитектура от Северен Китай. Подобна планировка е особено удобна за съвместния живот на големи семейства от няколко поколения, като в същото време всяко от тях има възможност за уединение. В съхъюен често могат да се видят цветя и дървета със закачени по тях клетки с пойни птички или каменни басейни със златни рибки. Съхъюен е не просто уютно и удобно жилище, самият начин на живот в него е естествен и хармоничен, позволяващ на човек да усети в пълнота радостите на обикновеното битие. Съхъюен в Пиняо са изградени със сиви тухли, по-голяма част от съществуващите около 4000 домове там са от династиите Мин и Цин, като над 400 са запазени много добре.
Храмът “Джънгуо” е второто съкровище на Пиняо. Той се намира на 12 километра североизточно от града и заема площ от около 10 000 квадратни метра. Централната му зала “Уанфуодиен” (Залата на десетте хиляди Буди) е построена през Х век и е сред най-старите запазени дървени постройки в Китай. В нея са събрани множество цветни будистки скулптури, които са ценен източник за най-ранната история на това изкуство в страната.
Красивият остров със страшно рядък елемент, който Русия и Япония не могат да си поделят
Третото съкровище на Пиняо е храмът “Шуанлин” (Храмът на двете гори), построен през VI век. Той заема площ от около 15 000 кв.м. и се дели от източна и западна част. В храма се намират десетки зали, построени през династиите Юан и Мин, които са събрали над 2000 цветни скулптури.
В миналото град Пиняо е бил търговски и финансов център. През 1824 г. там е създадена първата китайска банка „Жъшънчан“, която започва да печата банкноти и така променя традиционните парични средства. Три години след това в много провинции на Китай се създават клонове на банката, а през 40-те години на XIX век дейността ѝ се разширява до Япония, Сингапур, Русия и други страни. Благодарение на “Жъшънчан” банковото дело в Пиняо се развива бурно, като в най-добрия период в града има 22 банки и става финансов център на империята.
Главната търговска улица в Пиняо – “Сидадзие” (Голямата западна улица) има над стогодишна история. Днес на нея може да види реплика на първата банка „Жъшънчан“.
