Учени в Нидерландия откриха две гигантски подземни структури, които са в пъти по-високи от най-високия връх на нашата планета – Еверест. В сравнение с тях дори най-внушителните планини на повърхността изглеждат като малки хълмове.
Откритието беше публикувано в престижното научно списание Nature.
Къде се намират тези „планини“?
Тези масивни образования се намират дълбоко под земната кора – почти на 2000 километра под повърхността на Земята, на границата между ядрото и мантията на планетата. Едната структура е разположена под Африка, а другата – под Тихия океан.
Според изследователите тези мистериозни геоложки формации може да са много по-древни, отколкото сме предполагали досега. Въпреки това, човек никога няма да може да ги изкачи, защото те са недостъпни.
Какво представляват тези „подземни суперконтиненти“?
Учените наричат тези гигантски структури „суперконтиненти“. Те са заобиколени от масивни тектонични плочи, които са били изтласкани на дълбочина от близо 3000 километра в процес, наречен субдукция. Това се случва, когато една тектонична плоча потъва под друга, проправяйки си път към вътрешността на планетата.
Всъщност учените знаят за тези аномалии още от началото на 20-ти век благодарение на начина, по който се разпространяват сейсмичните вълни в земното ядро. Когато мощни земетресения разтърсват планетата, те предизвикват вибрации, които карат Земята да „звъни като камбана“. Там, където сейсмичните вълни срещат тези подземни структури, се наблюдават аномалии – вълните се забавят, което ги прави лесни за откриване.
„Никой не знае какви точно са тези образувания. Дали са временни, или съществуват там от милиони, а може би дори милиарди години“, коментира д-р Арвен Деус, сеизмолог и професор по структурата и състава на вътрешността на Земята в Утрехтския университет.
Как учените ги откриха?
Аномалиите, които тези структури създават, са наречени големи области с ниска скорост на срязване (LLSVP – Large Low-Shear-Velocity Provinces). Изследователите установили, че тези региони не само са по-горещи от околните тектонични плочи, но вероятно са и с около половин милиард години по-стари.
„Забавянето на сейсмичните вълни се дължи на загубата на енергия, която те претърпяват, докато преминават през вътрешността на Земята“, обяснява д-р Суджания Талавера-Соза, колега на д-р Деус.
Изненадващо, в някои от тези региони учените очаквали вълните да заглъхват, но вместо това открили зони, в които звуците звучат необичайно силно. Талавера-Соза сравнява това явление с бягане в горещо време: „Не само се забавяте, но и се уморявате много повече, отколкото ако времето е студено.“
Какво означава това за науката?
Откритието оспорва предишни теории, според които мантията на Земята е добре смесена и се движи бързо. Изследователите забелязали, че в районите на тези подземни структури текучеството на материала е значително по-слабо, отколкото в останалата част на мантията.
Това откритие разкрива колко малко знаем за нашата планета. Земята все още крие невероятни тайни, а учените са едва в началото на разкриването им. Предстоят нови открития, които може да преобърнат разбирането ни за вътрешната структура на Земята и геологичните процеси, които я формират.
