Древният град Воден, една от столиците на цар Самуил след падането на Преслав, е известен като едно от най-богатите на водни ресурси селища в Егейска Македония, днес в пределите на Гърция.
Градът на водопадите
Съвременното му име идва от реката Вода, която минава през града и създава редица впечатляващи водопади. В миналото реката е имала три притока – един под турска собственост, а другите два под гръцка и българска. Българските притежатели са били от влиятелния възрожденски род Занешеви, активни участници в борбата за независима българска църква и образование през XIX век.
В дворовете на техните къщи е имало дори водопади, съобщава БГНЕС.
Днес във Воден могат да се видят седем водопада, макар че някога броят им е достигал единадесет. Те са се образували през XVI век вследствие на природно бедствие – вероятно земетресение, което е разцепило скалите и е позволило на водите от съществувалото тогава езеро да пробият през тях.
Райска градина и стопански център
Още през XVIII и XIX век пътешественици от Русия и Западна Европа описват Воден като град с изключителна природна красота и проспериращо стопанство. Плодородната земя и водното богатство осигуряват благоприятни условия за отглеждане на зеленчуци и плодове, които се търгуват на пазара в Солун.
Ценни за историческата памет са и свидетелствата за етническия състав на града. Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише през 1806 г.:
„Водена, така наречена от българската дума ‘вода’ с гръцко окончание, като напомняне за неговите чудесни води, е митрополия, която обхваща сто села с български християни, които изобщо не знаят гръцки език“.
„Българският Манчестър“
В края на XIX и началото на XX век Воден се превръща в индустриален център, заедно със Солун и Негуш. Развива се текстилната промишленост, а енергията за фабриките идва от реката и водопадите. Именно поради това градът често е сравняван с Манчестър – индустриалната столица на Великобритания.
Любопитно е, че България има два „Манчестъра“. Единият е добре познатият Габрово, а другият – Воден – остава встрани от националната памет, защото след 1913 г. преминава в границите на Кралство Гърция под името Едеса.
Сред знаковите предприятия на града е фабриката за прежда на Лука Панагюрски, както и най-голямата фабрика за конопени въжета в Гърция. Тя се е намирала непосредствено до водопадите и дълги години е била обявена за паметник на културата.
